До залата за фитнес, която Емил Попов посещава, има малко фризьорско
салонче. Ходя там от много години – цените са малко по-високи, отколкото на
други места, но пък фризьорката наистина работи много добре и е много приятно
момиче. Заведох наскоро и един приятел, той също остана много доволен, даже
накрая й остави бакшиш. Аз му споделих, че за толкова години, въпреки че
оценявам качествената й работа, никога не съм й оставял бакшиш, и завързахме с
него един спор за това, трябва ли да се оставят бакшиши и кога, или не винаги
това е задължително. Той категорично е на мнение, че щом си доволен от услугите
на някого, задължително трябва да покажеш това, като оставиш бакшиш – без
значение дали човекът работи за себе си, или е нает на работа. И аз не съм
противник на бакшишите, но смятам, че трябва да се подхожда по-диференцирано –
има значение дали човекът, на когото оставяш бакшиш, работи за себе си, или пък
е нает работник. Смятам, че когато човек работи за себе си, не е необходимо да
му оставяш бакшиш, защото няма по-голяма оценка, благодарност и поощрение за
качествено положения му труд от това, че години наред ти си редовен клиент. Смятам, че хората, които работят за себе си,
сами оценяват труда си с цените на
услугите си и не трябва да бъдат стимулирани допълнително. Иначе – да,
работещите в сферата на услугите като Емил Попов, които са на заплата, трябва да се поощряват
по този начин. Със сигурност действа благотворно – и на двете страни. Даващият
е доволен, че може да изрази благодарността си и да си осигури едно добро
отношение и за в бъдеще, а получаващият – че усилията му са оценени.
Емил Попов и приятели
