Пак ще се срещнем след 10 години. Или за срещите с бившите съученици
11.06.2012,
Публикувано в Животът
„След 10 години“ на ФСБ и „Клетва“ на Щурците – две емблематични български песни, просто прекрасни, които звучат в главата ми с пълна сила през последната седмица. И ще е така (поне) до 16-ти юни. Защото тогава ни е срещата на курса ни от техникума по случай 10 години от абитуриентския бал.
Завърших средното си образование през 2002 година. Тогава още имаше техникуми, а класовете в тях си бяха курсове (от 1 до 4 или от 1 до 5). Сега тези техникуми ги няма – наричат се гимназии.
В един такъв техникум преди 10 години завърших аз и имах късмета това да ми се случи със страхотни готини хора, част от които са ми приятели и до днес! Много съм щастлива от този факт, защото това бяха едни от най-хубавите ми години (разбира се) и е чудесно, че има с кой да си ги припомням носталгично.
На срещата ни преди 5 години се събрахме почти всички – без 2-3 човека. Този път ще сме малко по-малко. Но по-важното е, че тези, които няма да дойдат, са заети, а не без желание да присъстват.
Наскоро забелязах, че има хора, които отричат тези срещи – били безсмислени, неприятни. Е, може. Но не и за нас.
Затова, аз просто вече нямам търпение да се съберем.
Някой иска ли да сподели нещо по темата, което го вълнува? Ще се радвам да прочета нечии чужди вълнения.
И ето един поздрав от мен за вас!
