анима незнайна

41
Добави коментар

На лодка без весла плувах,
сред  облаци бели и търсех
в необятността ;- сродна душа.
Хората разказваха, че на този свят
Никой не е сам,  дошли сме
да се намерим- тук и сега…

Поех по пътя с лодка една,
дълго време плавах сама
и накрая намерих душа
но,  не беше много сродна тя.

На борда свой я качих.
Сега  двама на лодката без весла,
пътуваме сред облаци бели.
И не е студен вече света…

Легендата за сродната душа
вярна ли е – още не знам.
Но разбрах, че да приемеш човек
без да търсиш себе си в него,
по красив, разноцветен се превръща света…
В лодката сред облаци бели- без весла.

анима-12/06/12