На лодка без весла плувах,
сред облаци бели и търсех
в необятността ;- сродна душа.
Хората разказваха, че на този свят
Никой не е сам, дошли сме
да се намерим- тук и сега…
Поех по пътя с лодка една,
дълго време плавах сама
и накрая намерих душа
но, не беше много сродна тя.
На борда свой я качих.
Сега двама на лодката без весла,
пътуваме сред облаци бели.
И не е студен вече света…
Легендата за сродната душа
вярна ли е – още не знам.
Но разбрах, че да приемеш човек
без да търсиш себе си в него,
по красив, разноцветен се превръща света…
В лодката сред облаци бели- без весла.
анима-12/06/12