« публикувано на 27-01-2009 @ 12:09 am »
Студентско общежитие към Московския държавен университет
Стаята на другаря Сергей Станишев
Леко отворен прозорец, неволно пускащ “Катюшата” до ушите на зарилия се в литература студент
На вратата се блъска. Силно! Младият Сергей е уплашен, притаил се над учебниците, побутващ нервно очила, отправя стреснат поглед по посока на шума.
БАМ! Вратата се отваря и вътре влиза съквартиранта му. Три крачки по-късно, последният се разполага на стола срещу бюрото на учащия студент…
– Серьожа! Се-рьо-жааааааааааа… Дорогой, где ты был?
– Писать, писать…
– Щекотать вам?!
– Като ми говориш на руски – МНОГО…
Другарят Станишев отново забива поглед в отворените книги със ситен, комунистически шрифт. Нагласява настолната си лампа, така че да свети още по-близко върху четивото му.
– Молодець, идвай с мен! Не чуваш ли – зове ни! Нашата песен – зове ни! Идвай с мен, веднага!
– Пиша… не съм приключил, за разлика от вас, остави ме да довърша…
– Ах, не… НЕ МОГАААА! – другаря му по легло се премества до него, мята ръката си през врата на Сергей и притисва потника си до изтупаната му ризка – Идваш с мен, Сергей! Анна те чака, и да, пита за теб…
Учуден поглед, над очилата, вирната глава, малко задоволство изписано по скулите на студента. През мисълта му мина красивата Анна, едно чаровно създание от Новосибирск, четири години заемала едно и също място в аулата на университета. На една ръка разстояние от Сергей, който и за миг не пропускал да впери поглед в съвършената й фигура. Затова… на младия другар, винаги му се налагало да чете и наваксва вечер, заради прехласването си по тази персона.
– Анна… И-и-искаш да кажеш, че Анна е при вас? Нима тя пие?
– Сергеееееееееей… Се-рьо-жкааааа… молодець, разбира се че пие! Баба й ни прати няколко бутилки от специалната реколта – трябва да опиташ. Ще се зарадва…
– Но, Миша, трябва да довърша, доникъде не съм… а утре е крайният срок! Проваля ли се – провалям се на много фронтове! Не мога да понеса разочарования поглед на моя папа, отново… Не бих го преживял – важно е за мен, за да се върна в България и да започна кариерата си, разбери ме!
– Миша, Маша… не те чувам, Серьожа! Какво пишеш?
– “Напредничавото мислене на социалистическата империя и доминиращата й инфраструктура над разпадащата се капиталистическа машина”…
– Туй… е лесно! Идвай…
Миша задърпва Сергей към изхода на стаята. Последния объркан, притеснен, с пот по челото, влажни длани, суха глътка, напукани устни и червени очи, крачи неадекватно зад водещата го към купона фигура.
По коридора наляво, след това направо, после надясно, няколко изгорели крушки и една локва с неясна консистенция (чорапките на Сергей подгизнаха), пътят им ги отведе право към Стаята. А там се бяха събрали отбор гавроши! Ковящи троянския кон на империализма – заветните цветя в комунистическата градина на продължаващата в бъдещето СССР. Колко далече бяха те от реалността, как не го подозираха въобще!
Все така притеснен, умислен в дипломата си и факта, че животът му е на път да се срине, още преди да е започнал… Серьожа се държеше настрана от дружината. Облегнал се в един от ъглите на стаята, ловеше нотите на “Катюшата” с опечалената си физиономия. От време на време проплакваше, щом доближеше брезовата водка, първа преварка, до устните си. Почервенели като флага на временната му родина, с бузки румени от градусите, потта в стаята и задушевната атмосфера, правеха лицето на Серьожа малко по-тъжно от това на Арлекин.
Сърцето му свито, угрижено, дори не забеляза кога друзята му се натръшкаха по пода. Бутилките се търкаляха звънливо, огласяйки тъмната и тиха стая… Сергей се разходи сред телата им, представяше си, че е на бойното поле в центъра на Сталинград, както го беше учил от учебниците. Но не би… малко поскръцване зад него, отново сплаши този велик гений на бъдещия български социализъм.
– Анна – почти провикна се той…
– Ссшссшшшшшшшшшш… шшшшерьожжжжжьаааа…
– Анна – прошепна с тих гласец по посока клатушкащия се силует на прага на вратата.
– Хълц!
Това беше Анна, приятно подпийнала, най-сетне пристигнала на правилното място. Малко късно, но по-добре сега, отколкото никога. Фантазиите на Серьожа бяха на път да се сбъднат. Голямата му любов лъхаше на водка от два метра разстояние. Беше във видимо нетрезво състояние с паднали задръжки… и паднали презрамки… По рамото да я тупнеше, тутакси тя щеше да се сгромоляса на пода, а кюлотите й – ако все пак ги беше обула – щяха сами да се плъзнат по изящните й девически снага!
Олюля се милата, препъна се в пиян труп на пода и литна към прегръдката на Сергей. Той я улови, силни ръце, партийни – бъдещето на социализма!
Анна изгрухтя в обятията му и се задави. Хлъцна бавно, угрижено и стисна устни. Бузите й се надуха, очите й се ококориха… Разхайтеността на капитализма, беше застигнала тази стараеща се през четири-годишното си следване девойка! Всеки момент, тя щеше да сподели греховете си в пазвата на Сергей.
Едно-две залитания по-късно, хрупкави стъкла от счупените очила на Сергей, двамата споделяха романтичната атмосфера на тоалетната. Строг поглед на фашист, сбръчкани вежди, огледалото едва не се напука, отразявайки кривата от гняв физиономия на партийната гордост Станишев.
Анна се мъчеше, здраво стиснала тоалетната чиния. Колената й посинели от твърдия под в помещението. Треперещи, замръзнала, лишена от грижата на своя… любим?!
Сегрей беше безкомпромисен! Той остави съгрешилата другарка, да изживее последните си мигове на заслужено възмездие. С ръка на гърдите, непрекъснато разтриваща мократа риза, която студента току що беше почистил, Сергей се озова в тъмната стая.
Неравноделен такт, доближаващ се както до симфония от треторазряден композитор, така и до ехото на Курската дъга през 1943 година…
Сегрей изживяваше най-кошмарната нощ в живота си! Очите му бяха заслепени от мрачната картина на провала. В устата си имаше вкус на бъдеща мизерия. Точно тази, която го очакваше… заради неспособността му, да се противопостави на изкусителите…
Насълзените му очи пробляснаха под лъча лунна светлина… Като че свиша сила му вдъхна нови сили и отклони главата му по посока бюрото в стаята. Точно там в прилично сгъната папка, с надпис отгоре й, в завършен вид, стоеше дипломната работа на Миша:
“Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”
Другарят се заозърта. Усмивките се редуваха една подир друга по лицето му. Скулите почти се схванаха от напрежение, в опитите му да обуздае радостта си!
Студентът победи! С вярата си в силата на социалистическия дух и праведността в действията му – младежът беше на път да осъществи мечтите си.
Броени часове по-късно, Серьожа стоеше пред изпитната комисията и защитаваше “своята” дипломна работа…
