Целебната маточина може да срещнете из гъсталаците, редките гори до 1000 м височина навсякъде у нас. Наричат я още лимониче, пчеларник, малиник. Но ако искате да я имате под ръка отгледайте си я в градината. Тя е отдавна използвана за листата, които съдържат етерично масло, каротин, витамин С, смоли, горчиви, слизести дъбилни вещества. Когато цъфти, съдържа най-много етерично масло, главните съставни части на което са цитралът (до 60 %), цитронелалът, гераниолът. Етеричното масло е с нежен, приятен аромат. Листата с младите върхове са желани за чай и запарка, които действат успокоително. Като билка се използва при високо кръвно налягане, безсъние, главоболие. Маточината е топлолюбива, но това не й пречи да презимува добре при нашите климатични условия. Многогодишното растение не е особено придирчиво към светлината, така че и в несъвсем осветено ъгълче в градината ще може да го настаните. Ще стане и без поливане. Но добре се развива на дълбоки, рохкави, богати на хранителни вещества почви.
Разполагате ли с оборски тор, маточината добре ще се отблагодари, особено ако допълните и лесно разтворими минерални торове. Ако искате да я отгледате на по-голяма площ, предварително изорете почвата и тогава внесете торовете. Маточината се размножава чрез директна сеитба, чрез разсад, може и вегетативно – като се раздели туфата. Най-добре е да си получите разсад. За ранното производство разсадът се отглежда в топли парници. Семената се засяват в края на февруари-март. Правят се браздички, дълбоки до 2 см, на разстояние 8-10 см. За 1 кв. м са необходими 1-2 г семена. Те са дребни, затова е добре да се смесят със ситен, пресят пясък. Засетите семенца се покриват с 1-2 см ситен, добре разложен оборски тор и се поливат с лейка. При благоприятни условия поникват за около 2 седмици. Когато растенията достигнат 6-7 см и ако опасността от измръзване е преминала, намалете поливането и закалявайте разсада, като сваляте рамките. На постоянно място растенията отиват през първата половина на май. Разстоянията между редовете са 60-70 см и 40 см между растенията в реда. На открити лехи също се засяват семената за разсада, които се отглеждат през цялото лято и през септември – началото на октомври се разсажда на постоянно място. Директната сеитба се прави само преди зимно или рано напролет, а когато се използват коренища, те се делят на 3-4 части и се засаждат през октомври.
