Ех, казарма, ех, соц

Ех, казарма, ех, соц

Откъсът по-долу разказва случки от началото на 60-те години в българската казарма и е от романа “Ники Франсето и Алес Гут козируват”. Той е част от трилогията на Матей Стоянов (виж за него тук) и проследява съдбата на двама софиянци от централен столичен квартал от детството им до зряла възраст.

Романът описва живота при комунизма от 50-те до 70-те години, без идеологически клишета, независимо че единият от героите става сътрудник на Държавна сигурност. Героят с прякор Шпеца по-долу е офицерът от ДС в казармата - такива е имало във всяко поделение и са наричани Шпеца или Спеца.

* * *

- Тъкмо заехме позиция и край нас притича един телефонист – започна да разказва Джепо. Той си беше известен с този прякор и преди стрелбите. Носеха се легенди за огромните количества храна, които може да погълне. Например цяла бака боб – Отмина телефонистът, а както се казва в песента, споменът остана. Край позицията като че ли премина целият кенеф на площад „Възраждане”....
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност