Дългото въже на историята

Дългото въже на историята

Ако не сте чели… „Династията на Срацимировци” от Петър Николов-Зиков

Едно от нещата, с които се гордеем пред света и се бием до посиняване в гърдите, наред с киселото мляко и розовото масло, е нашата дълга история. Тя сякаш е въже, което ни държи закотвени в дълбоката древност и ни дава повод за самочувствие в днешния ден. Ако обаче решим да се спуснем по това въже назад към корените си, спускането никак няма да е гладко и дланите ни ще се разранят от възлите по местата, където въжето е било прекъсвано и после снаждано, кога по-умело, кога нескопосано. Нашата история е дълга, но не и продължителна. Ние сякаш горим в разрушителната страст през няколко поколения да започваме всичко отначало. Изпитваме остър недостиг на континуитет. Липсва ни традиция, липсва ни приемственост, липсва ни историчност в мисленето. И сякаш се гордеем с това и приемаме за нормално породистите ни домашни любимци да имат по-дълги родословия от стопаните си. Чувал съм българи да се присмиват от висотата...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност