„Няма учение, нито учител, нито ученик.
За да се върнеш в собственото си Сърце, не е необходимо никакво търсене, никаква практика, никакъв метод.
Да даваш някакво учение е проповядване. Учителят няма никакво учение, никакъв метод, никакъв начин.
За да знаеш своето собствено АЗ нямаш нужда от никакво учение.
Всякакви гуру и групи казват на западната публика: „Присъедини се към нас и ще бъдеш щастлив“. Те съветват хората да се самоунищожат и аз им казвам да отхвърлят такива учители и проповедници и да дойдат при мен.Аз ще им дам добър съвет: „Не слушайте ничий съвет, нито моя съвет! Надникнете в себе си и слушайте своя собствен глас. Не слушайте никакви съвети, понеже всеки съвет принадлежи на миналото. Затова няма съвет, с който да познаеш себе си. Затова не слушайте ничий.Поддържайте тишина, това е най-добрият съвет. Не мислете и не прилагайте никакво усилие. Това е моят съвет. И ако го последвате ще сте направили много добре за себе си и за всички същества по света.
Няма обект в ума, нито личност, нито нещо, нито концепция, която да ти върне щастието и покоя на ума.
Не охлабвай устойчивата си асана, твърдото си решение.
Само човек, който се е отървал от всички проблеми се смее и танцува. Той само танцува и се смее, нали така?… Имало един светец.Той живеел на върха на планината. И в полунощ, по пълнолуние той започнал да се смее, ли смее. Всички хора от селото се събудили.“Какво му стана на този монах?“ Всички те отишли на върха на хълма и го попитали:“Господине, какво стана? „. Монаха викнал: „Гледай, гледай, гледай: има облак, има облак!“… Много хора виждат облак, но кой се смее?… Това е този, който няма ум, всяко нещо, което види, му дава повод за смях, защото той става това нещо. По това време облакът е бил там, луната е отзад и това е достатъчно, за да се смееш…
Аз само се шегувам, какво друго да правя?…“
ПАПАДЖИ
