Фенклуб на АСИ, хоби и развлечения • View topic – SUSKUNLAR – ОБСЪЖДАНЕ НА СЕРИИТЕ •

2
Добави коментар

Ето обещаният превод на критиката http://www.gecce.com/haber/suskunlar-di … 92552.html

Превод от турски език:

ШОКИРАЩА КРИТИКА ЗА СЕРИАЛА ″БЕЗМЪЛВНИТЕ″!Поразителна и пагубна критика за сериала ″Безмълвните″!03 юли 2012 15:13

″Безмълвните″ е един от най-харесваните и гледаните сериали на Show TV за този сезон. Въпреки това критика на Орхан Текелиоглу от Университет Бахчешехир публикувана в ″Радикал″ беше поразителна.

Според Текелиоглу скритото послание в историята на сериала не е насилието в домовете за сираци, а отнемането на мъжествеността, гордостта, силата. Като основен проблем на ″Безмълвните″ определи ″мъжествеността″. В сериала се разказва за група приятели, които от детска възраст са били заедно в дом за сираци, където са били подлагани на насилие и били изнасилвани и сега в зрялата си възраст отмъщават за всичко това. Адаптиран е по американския филм ″Слийпърс/ Sleepers″.

Ето я критиката на Орхан Текелиоглу за Безмълвните:

Кой е основният проблем на Безмълвните- отмъщение или мъжественост?

Този сезон финалите на сериалите бяха белязани със ″смърт″ и ″убийства″. Почти всички сериали приключиха сезона убивайки един от героите си, докато Безмълвните преувеличавайки събитията приключиха с ″линчуване″. Садистичният герой на сериала Ирфан убива полово(сексуално) малтретирани деца, което според тях е голямо постижение. Още от начало е редно да назовем Безмълвните като сериал на ″крайностите″. Сериалът, добре подчертавайки ″отмъщението″ , което е и основна тема в „Езел” я утвърждава, може да се отмъсти и по незаконен път-поставя я като проблем на съвестта. Сезона приключи с много проблематичен акцент върху етиката. Всъщност има разлика в двата сериала, въпреки че са написани от двамата сценаристи („Пропаст”-Керем Дерен и „Безмълвните”- Пънар Булут на „Езел” ), който стартира миналия сезон. И двамата се осмелиха да засегнат проблем известен на всички ни, но на който не се обръща необходимото внимание и не се дава гласност (проституцията и малтретирането на деца) и със специфичния език на разказване формално накараха да се почувства разликата. Статията (29 април 2012 г., Радикал 2), в която отбелязах, че впечатленията ми за първите епизоди на Пропаст са положителни (с изключение сцените на насилие, които все по-вече се преувеличават) и все още е така, с Безмълвните стана точно обратното. Въпреки това историята на филма, която е основа на сериала (Слийпърс-1996 г. с участието на Кевин Бейкън, Дъстин Хофман, Робърт Де Ниро, Брад Пит) се фокусира върху разказване, което дава възможност за ″локализация″, малтретиране в един възпитателен дом, насилие и сексуални злоупотреби. Разбира се историята на ″приятелите″ оставащи във възпитателен дом, където в последствие на мълчаливото съгласие на служителите, които се грижат за тях и ги пазят са подложени на системно насилие и накрая претърпяват сексуално насилие от страна на по-възрастен от тях юноша-садист, който също остава в същия възпитателен дом, има връзка с действителността в съществуващите възпитателни домове в Турция. Подобна история/разказ не би имала проблем с локализация и печелене на доверие. До сега не е имала. Но за съжаление не се задоволи само с това да бъде разказ за отмъщение с правосъдие и ″локализирайки″ се като еволюиращ разказ за безсмислена злоба, в същото време така задълбочи проблема за ″мъжествеността″, че се стигна до границите на хомофобията. Да се опитаме да обясним.

Диалози поразяващи умовете. Първи въпрос: Какво искат да ″вземат″ от децата садистичният герой на Безмълвните Ирфан и игнорираният (Защото Газанфер не е сигурен дали го е направил или не!) герой психопат Газанфер? За да отговорим на въпроса трябва да повторим сценария на 13 епизод, където сериалът достигна кулминационната точка по отношение на собствената си история. Нека да си припомним сцената, където Ирфан (Такоз) разбира кой е Билял (Саръ) и дългия пасаж, който дава ″урок за живота″. Няма как да подминем и манията на Езел за литературно оформяне на героите-мафиоти, което достига връхна точка в Безмълвните. Хайде да кажем,че Дайъ е бил в затвора, където в килията има серия духовни преживявания, които са променили посоката на живота му и той се е отдал на литература, поезия и затова говори като ″философ″. Добре, какво може да се каже за изреченията на Такоз, завършващи с повторението ″Човешка рожба″? Отворих тази скоба, за да може да вникнете в същността на турския език в диалозите, които сега ще прочетете. Сега да хвърлим един поглед на диалозите. И накрая разбира, че ″новият″ враг е напаст, която е познавал в ″миналото″, казва му ″Разпознах те″ и пита: ″Ще си отмъстиш ли?″ Билял, ″Няма да е щях, а е ще. Нямам нужда от оръжие, за да те убия Такоз. Ще те убия с голи ръце.″ Ирфан, ″Ще го направиш, вече не си както преди. Станал си мъж като скала.″ Билял, ″Да, станах.″ Ирфан, ″Личи, че имаш и охрана. Вече имаш и оръжия.″ Билял, ″Много повече.″ Ирфан, ″Силен си.″ Билял, ″Неприятно.″ Ирфан, ″Жесток си, луд си, суров си но не си мъжага бе Саръ. Аз ти отнех мъжествеността…Помниш ли добре, както аз помня? Не можа даже да помръднеш, дори и дъх не успя да поемеш, моли, плака…Д а продължавам ли? Бъди силен колкото искаш, озлоби се, изгаряй в омраза. Не ти отнех миналото, не ти отнех бъдещето а ти отнех мъжествеността Билял. И за това вземи всичко от мен, отмъсти си, вземи ми душата, но каквото и да направиш, това което аз отнех от теб момче няма да можеш да си го вземеш обратно, не можеш да си го вземеш.″

Проблемът за мъжествеността Възможността породена от търсенето на описание за завземането на живота в ръце, с нейното минало и настояще, губи акцента си в края на изречението. По отношение на литературно оформление този ″урок за живота″ предизвиква ″уау″. Губи се, тъй като се прескача целта на Ирфан-по време на изнасилване, налагайки фашистко насилие на тялото той иска да установи власт. Саръ даже не може да отговори на Такоз, който взривявайки картечницата си излиза и тръгва, сълзите набъбват по лицето му, дъхът му спира. ″Възможността″, която споменах се появи в този момент, как може да се излезе на глава с подобно безсилно чувство? Отнетата мъжественост може ли да бъде възстановена с ″мярка″ отнемане на мъжествеността на отнелия? В края на епизода акцентирайки върху ″връщане в детството″ (Детството е най-важно, не позволявайте да ви го отнемат!) сериалът ни се представя като намерил решение на проблема, за правосъдие (например, правосъдието на правната система) не признава нищо освен ″отмъщение″. Напротив, ″децата″ на възхваленото детство, с пръчки в ръце, заедно линчуват Ирфан. За смъртта на мъжествеността, убийство с феодален рефлекс на възползвалия се/отнелия. Още по-вече посредникът (Еджевит) е адвокат, който е учил да гарантира законно правосъдие в съвременния свят. Образован, един невеж човек! Нека да не забравяме другата основна тема, този ″мъж″ (специално подчертавам) амбицира децата си да отмъстят. За символичното и физическото насилие, на което са подложени системно в дома за сираци или отнетата им единствена ″мъжественост″? Ясно да попитаме: Заради побой ли отмъщава, тези деца убиват Такоз или за отнетата непорочност? Например, ако бяха подложени само на физическо насилие, пак ли щяха да линчуват? Търсим място в границата на хомофобията. В действителност точно това трябва да е нарушение на границите!

*** Хомофобия (от гръцкия префикс ομο-, означаващ еднаквост и думата φόβος — ‚страх‘) е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните.