Ах, морето... ах, морето в мен остава

Ах, морето... ах, морето в мен остава

Ами да, след голямата загуба идва и лъч надежда...или спасение?

Искам да споделя с вас за моето ново увлечение и глътка въздух след жежката седмица. За мен това бе моя приятел в живота и неговото хоби.

До преди известно време не гледах на неговото занимание, като на нещо съществено. Не, не ме разбирайте погрешно, но за мен това бе ново и непонятно занимание.

Та прихващам лека полека занаят или хоби, свързано с пчеларството. И не само с това. Повярвайте ми, чакам с нетърпение петък вечер да отпрашим за мястото му в село Съдиево.

Дали ще вадим мед или само ще ги подхранваме пчеличките , милите, или само ще отидем там да се насладим на природната тишина и спокойствие, нищо че няма ел.ток и вода и си служим с един агрегат и сонда, това няма значение. Важното е свободата, тишината и спокойствието , което ни дава Майката природа.

Тук ще постна снимка от телефона ми , на която се вижда рояка от пчели, като розов облак. Не знам как стана тази снимка...Магия ли...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност