Успокоителни, антидепресанти и сънотворни

20
Добави коментар
press
press

Успокоителни, антидепресанти и сънотворни

Младежи и възрастни употребяват лекарства от типа сънотворни и транквиланти. Това са наркотици, които се продават в аптеките, някои от които без рецепта и целят да намалят симптомите при безпокойство, тревожност и безсъние. Въпреки разликите между различните вещества, всички те действат по един и същи начин и се отнасят към общото понятие “бензодиазепини”. Различни търговски наименования се срещат в аптеката: Диазепам, Зопиклон, Лексотан, Транксен, Рохипнол, Ксанакс, Дормикум, Ривотрил, Невротоп и много други.
Опасността от зависимост е много голяма. Колкото по-висока е дозата, толкова повече време е нужно на тялото, за да елиминира активната съставка, и толкова по-дълго действа веществото. При някои бензодиазепини елиминацията може да отнеме повече от 60 часа. Реално, човек, който взима такова вещество, ежедневно приема нова доза, докато старата все още не е прекратила дейстието си. Като резултат от тази акумулация на веществото може да се появят неприятни странични ефекти като главоболие, умора, чувство за празнота, замаяност и меланхолия.

Трудно ли е да се спрат?
Човек, който иска да спре след дълговременна употреба на бензодиазепини, ще се окаже пред трудна задача. Първоначалните оплаквания могат да се завърнат с пълна сила. Ще се появят и нови оплаквания като главоболие, потене, проблеми с речта и зрението, замаяност, тремор, гадене и проблеми с дишането. Има хора, които стават много раними, агресивни или депресирани, когато спрат употребата.
90% от хората продължават да страдат от много проблеми за дълъг период от време. Останалите 10% са късметлии и при тях трудното минава за няколко седмици.

Много лекари психиатри злоупотребяват с лекарствата за които става дума. Те имат достъп до тях, тъй като работят в психиатрични клиники или болници и ги смесват, комбинират и консумират върху себе си. Много от тях злоупотребяват и с Морфин, който е активна съставка на хероина. Черните им дробове са дали фира и приключват фатално. Не само лекарите, работещи в такива предприятия са свидетели на ужас и неприятни лица. Много от населението живее в стрес и е болно от паническо разстройство, тревожно разстройство, някои форми на депресия.

 

Случай на човек, който се пристрастява към лекарства

Диагнозата му е „тревожно разстройство“. Симптомите са непрекъснато стягане в гърдите и сърцето, ускорен пулс, невъзможност да седи и лежи. В момента, в който седне или легне – започва да се задушава. Стои възможно най-дълго време прав и обикаля като простинал кон из квартала. Не може да стои в затворено пространство, задушава се. Не си е помислял никога, че е възможно да има толкова жестоко страдание.  На моменти му идва да се гръмне, защото той смята себе си за човек със здрав разум и стабилна психика… Преди да потърси лекарска помощ се опитва да анализира ситуацията и да си обясни защо е изпаднал в това състояние. Хобитата са му книги, любимите сфери психология, фантастика, философия.
Причината за състоянието му е работната среда или по-точно настъпилата промяна там.

Отива на лекар и диагнозата, която му съставят е „тревожно разстройство“. Започва медикаментозно лецчение, като начало „Ксанакс“, заради безсънието и „Зопиклон“. И двете лекарства не ги приема добре. Чувства се неработоспособен, не може да си събере мислите, появява му се гадене. Комбинацията м/у двете лекарства влошава състоянието му. След поредна консултация лекарят предписва „Ципралекс“(широкоразпространен антидепресант). Това става три месеца след началото на медикаментозното лечение. Ципралекса възстановява първоначалната ситуация, т.е. изчезват симптомите от приема на предишните медикаменти, но не и признаците на депресия. Лекарят му казва, че трябва време. Изчаква още 3 месеца, като междувременно увеличава дозата от 10 на 20 милиграма дневно. Минават още 3 месеца, но някакво чувствително подобрение не настъпва, а мъките продължават. В състояние е на пълно физическо и психическо изтощение. Едва ли ще издържи дълго време още, ако това състояние на нещата продължи. Разговорите със съпругата му и нейната подкрепа му помагат. Сменя работата си. Около половин година от началото на проблема с тревожното разстройство вече е на ново работно място, промени в състоянието не настъпват моментално, но до 4 месеца започва да получава подобрение на състоянието. Продължава да приема по 20 милиграма „Ципралекс“ дневно, но мечтае да го спре. Лекарят изрично предупреждава, че това не може да стане изведнъж и „безнаказано“. Независимо от предупреждението той преустановява напълно приема на своя глава. Налага се дълбоко да съжалява. Четири, пет дни след преустановяване на приема се чувства почти толкова лошо, колкото в самото начало. Възстановява приема, но не се отказва от мисълта да се отърве от това лекарство. Минават още 3 месеца и намяла дозата от 20 на 10 милиграма. След още 3 месеца намаля дозата на 5 милиграма.

Същия човек и до ден днешен не е успял да прекрати приема на лекарства. Заменил е ципралекса с „Лексотан“, който е още по-вреден, токсичен и опасен. В него има минималнан доза обезболяващо Морфин. Така, че сами си правете изводите кое кара хората да не са щастливи и защо започват да приемат лекарства.

Работната среда, социалните контакти, проблеми в семейство и още фактори са причинатаа за нещастието. Лекарствата не са решение, дори временно. Те подтискат състоянието ви в момента, но не след дълго плащате десеторно със здравето си.

Пийте прясно мляко с мед, червено вино, яжте плодове, разхождайте се където усещате, че ви е хубаво и търсете неща, които ви карат да се усмихвате. Човешкият организъм е много специален и има уникалната възможност да се възстановява и психически и физически. Ако имате проблем със емоциите и психическото състояние или сте пристрастени към някое от горните или друго лекарства, в никакъв случай не се самолекувайте, защото е страшно – потърсете добър психиатър.