Венцислав Рагин е една от най-големите надежди на българския волейбол. 20-годишният централен блокировач имаше основна заслуга за спечелването на сребърните медали на Европейското първенство за младежи в Беларус през 2010г. , а в последствие и за първото място на квалификацията за Световното първенство, провела се в София една година по-късно. Ето какво сподели 200–сантиметровият волейболист за рубриката на SportVOX „Български таланти“:
– Останахте 13-и на Световното първенство през миналата година в Бразилия. Това бе един вид бенефис за целия този отбор, тъй като за всички момчета това беше последната година като младежи. На какво отдаваш лошото представяне в Бразилия, една година по-късно след като вече гледаш нещата от съвсем различен ъгъл? Съжаляваш ли за нещо? Какво е мнението ти за последователите ви – набор 93/94? Как виждаш тези момчета?
Според мен има ред причини за лошото ни представяне на Световното първенство. Една от тях е, че 50% от момчетата, които играхме, имахме здравословни и физически проблеми и това повлия много негативно на отбора. Лично аз не играх на половината от мачовете поради болки в кръста. Не можех да стана от леглото, камо ли да тренирам и да играя. За това съжалявам най – много, че не можах да помогна да съотборниците си в игрището. За набор 93/94 – аз съм сигурен, че на Европейското първенство ще зарадват България с още един медал.
– През изминалия сезон ти бе част от отбора на Славия. Завършихте осми в крайното класиране. Доволен ли си от представянето ви? Какво е мнението ти за скандала с финалните двубои между Пирин Балканстрой и Марек?
Относно скандала между Пирин и Марек – и двете страни имат право и затова не мога да взема ничия страна. Лично за мен финалната среща трябваше да се играе! Преставянето на Славия през сезона беше добро, но можеше и по – добре при положение, че отборът беше на добро ниво и като имаме предвид първенството, лично за мен, трябваше да сме в четворката на Суперлигата.
– В Славия ли ще играеш и през следващия сезон?
Все още нямам яснота за следващия сезон, но със сигурност, когато има, ще се разбере веднага.
– Тази година е тръгнала само на скандали – първо в дамския шампионат, после в мъжкия, а накрая кулминацията бе в националния отбор. Какво е мнението ти за федерацията, за Радостин Стойчев? А за отказването на суперзвездата Матей Казийски? Как би постъпил ти в една такава ситуация?
Не смятам, че аз съм човекът, който може и трябва да коментира скандалите около Българска федерация волейбол. Мога да кажа единствено, че аз като състезател бих избрал да остана в отбора и да играя, още повече, че е олимпийска година.
– Играеш като център – един от постовете, на които безспорно България има едни от най-добрите играчи и в миналото, и в настоящето, а по всичко личи, че и в бъдещето. Кои са твоите идоли от българския и световния волейбол?
Идоли е силно да се каже, че имам, но има играчи, на които се възхищавам. Един от тях е Христо Цветанов и се надявам след време да стана също толкова добър и опитен играч като него. Друг централен блокировач, който харесвам, е бившият кубински национал Роберланди Симон.
– Ти си само на 20 години, но си една от най-големите надежди на българския волейбол. Действа ли ти по някакъв начин тази популярност?
Честно да кажа, не се чувствам изобщо популярен, стъпил съм си здраво на краката и знам къде точно се намирам… Има още много, така да го кажа, хляб да ям, че да стигна едно добро ниво като централен блокировач.
– Какво те накара да избереш волейбола пред другите спортове?
Всичко започна, когато бях седми клас. Честно да си кажа – бях си доста мързелив като по – млад (сега по – малко) и моите родители се бяха хванали за главата от мен. Аз като всяко младо момче обичах много интернет клубовете и постоянно,по цял ден, стоях на стола пред екрана. Затова родителите ми решиха да ме запишат на плуване, за да се занимавам с нещо и да спортувам. Тренирах около 4 – 5 месеца, но не изпитвах никакво удоволствие, затова отидох при баща ми и му казах, че искам да тренирам друг вид спорт. Така след известно време решихме да се пробвам с волейболната топка.
– Какъв е Венцислав Рагин извън волейболното игрище?
Също толкова емоционален и див, какъвто е и в игрището.
– С какво запълваш най-често свободното си време? Какви са твоите хобита и интереси като изключим волейбола?
През малкото си свободно време обичам да се събирам с приятели, да ходим по кафета, кино салони, да се разхождам в някой парк. Междувременно не спирам да тренирам и да играя плажен волейбол, тъй като не съм свикнал да съм далеч от волейболната топка повече от 2 – 3 дни.
– Какви са целите на Венцислав Рагин за в бъдеще? Къде би искал да играеш?
Целите са ми идентични като на всеки волейболист – да напредвам и да се уча. И някой ден, дай Боже, да си намеря добър отбор, в който да продължавам да се развивам и изграждам като добър волейболист. Бих искал да заиграя в полското или руското първенство.
– И накрая…Разглеждайки профила ти в социалната мрежа, видях, че си взел участие в шампионата на Катар? Разкажи ни повече за този твой престой!
Заминаването ми за Катар стана много бързо и бях доста изненадан първоначално. Повикаха ме за 1 месец да завърша първенството на мястото на контузения им блокировач. За мен това беше едно върховно преживяване, защото се озовах в един отбор с Леонел Маршал и Игор Омръчен. Никога не съм очаквал, че ще играя рамо до рамо с легендарни волейболисти като тях. На волейболното поле се срещнах също с играчи като Христо Златанов, Митар Джурич, а срещу Милкович и Хуанторена играх финал за купата на принца и ги победихме 3-1. Престоят ми в Катар беше прекрасен. За мен да се срещна, да играя и да комуникирам с играчи, които съм ги гледал само по телевизията, беше като сбъдната мечта.
