ПИЛЕШКА КАША

4
Добави коментар
mm22
mm22

    Когато бях дете и ме оставяха на баба да ме гледа, много обичах зимата да стоя край нея до готварската печка на дърва и да гледам как се случват магиите в бабините тенджерки и тиганчета:) Картинката и до сега изплува в спомените ми. Ранната зимна тъмнина зад стъклата на прозорците, в които се отразяваше лицето ми, докато чакахме всички да вечеряме, приглушените звуци от старият веф, каната с червено вино, която проблясваше на светлината на лампата, цигарата на дядо, която димеше в зеленият пепелник и баба седнала на стол край печката с шарената престилка на кръста от някоя скорошна сватба:)

   Дядо ми беше едър, висок балканджия, дошъл зет на къща от търновско, чак в полетата край Дунава, но понятието зет не важеше за него:) Беше си като истински чорбаджия и когато си бе у дома, защото често отсъстваше по работа с дни, на масата трябваше да има по десет ястия, за да го насити баба:) Месото беше приоритет за него и може би затова и до днес у дома по-постните храни някак си не умеем да ги приготвяме добре и рядко ни се услаждат:) Той работеше като началник сонда и ходеше по всички краища на страната да прави сондажи за добив на вода за поливане. Работата му бе тежка и изморителна, отсъстваше дълго от дома, но когато се върнеше беше в почивка поне десетина дни и тогава наставаше такъв празник, ей така без специален повод, ядене и пиене на корем:)

   Човечецът дошъл зет, но бутнал всички постройки, които заварил в бабиният двор и съградил и надстроил нов дом с мерак и желание да живее охолно в него. Дори си бе направил камина с декоративни вратички за затварянето й и с всичките му приспособления вътре да си окачиш котле да ври, ако трябва, но така и не успя да я използва, докато бе жив. Вместо това всяка година, като се застуди купуваше на едро кашкавал на пити, луканки, шпекове и други мезета, които окачваше на връвчици да висят вътре в нея и когато дойдеха братята му (четирима на брой) ставаше голямото хайдушко хапване:) За тогавашното тоталитарно време това си бе равносилно почти на престъпление, а днес можем само да завиждаме на тези, които и до сега си живеят така.

   Дядо рядко пристъпваше до печката да приготви нещо сам, само стоеше от страни и даваше наставления. Правеше сам точно две неща – качамак с пръжки, мръвки, масло и много сирене и пилешка каша:) Мога с две ръце на сърцето да кажа, че ги правеше сто пъти по-добре и от баба, която качамака поне като влашко чедо трябваше да прави майсторски, но не би:)

   Някога не съм знаела, че готвенето ще ми стане хоби,  дядо и баба не са се стремили да ме побутват в тази област, но пък природата ми е говорела отвътре и аз съм запаметявала много неща наред със семейната ни история, от кулинарните им умения, ей така без да си искам, както тази семпла рецепта, която ще послужи на някоя млада домакиня да зарадва семейството и децата си и да им създаде и тя хубави спомени като моите:)

    И така нужни са ни само пилешко месо по ваш избор и предпочитание цяло пиле или само филето, 3-4 с.л. брашно, 1 малка кафена чашка олио, малко сол на вкус, скилидка чесън и 1 равна с.л. червен пипер.
 

   Слагате пилето да се свари с малко сол, докато започне да се откъсва свободно парченце от него при пробождането му с вилица. Баба вареше разбира се домашно пиле цяло и правеше курбан чорба с чесън, която като ни омръзне да я хапваме, дядо спретваше тази каша:) Даже си имаше ред кой коя част от пилето ще хапва, на нас децата се даваха кълките, воденичката и дробчето:)

    В моят случай аз сварих само филето, което е в основата на кашата, а останалото месо се слага, ако имате такова накрая. След като се свари го извадих в една купа да се охлади и с помощта на кълцалника (така му казваме ние по нашият край на чукчето за чесън:) надробих месото на дълги конци, които да могат да се разпределят равномерно в кашата после.

    В дълбок тиган се загрява олиото, сипва се брашното да се препържи до златисто, после тигана се дръпва от огъня и му се прибавя червеният пипер. Ако не го направите настрани, пипера ще прегори и кашата ще горчи. Веднага започвате да сипвате черпак по черпак от изстиналият бульон на свареното месо, в който сте прибавили скълцаната скилидка чесън и бъркате пак на огъня до сгъстяването на кашата. Ако месото не е било домашно, то съответно и бульона ще е много беден на цвят и на мазнини и ако не сте против използването на инстантните пилешки бульони си добавете едно кубче за вкус, но внимавайте със солта. Аз обаче не ползвам такива, за мен те са вредни и влияят лошо на мозъчната ни кора, чрез натриевият глутаманат, който съдържат в себе си и затова залагам на повечкото мазнина, за да допринеса за вкуса на ястието.

    Не сипвайте много бульон наведнъж, защото може да се окаже много количеството му за целта. Когато брашното поеме течността, то си показва, че може да поеме още течност, ако се лепи здраво за лъжицата и е като туткал, то това е знак да сипвате още бульон:) В края на краищата ще имате редичка брашнена смес, която трябва да поври на котлона, при непрекъснато бъркане, докато започне да прави балони на повърхността, а лъжицата започне да оставя гола пътечка по тигана, при разбъркването. Рядката в началото кашичка, трябва да се е сгъстила, а брашното трябва да се е сварило т.е. да се е сготвило и да не е стипчиво после на вкус:)

    Идва ред да се прибави месото към кашата, да се обърка хубаво, за да се разпределят конците му из цялата каша и да се остави на страни готовото ястие да се охлади. И това е:)

     

     

     

   Останалото месо от пилето, ако е било цяло, дядо запържваше леко в друго тиганче и когато баба сложеше в чиниите от вкусната топла и още отдаваща пара пилешка каша, той подреждаше по парченце от него в крайчето на всяка чинийка, да е още по-богата болярската каша, както я наричаше той:)

   Освен това си имаше и друга тайна при приготвянето на кашата, поради което беше така вкусна за нас децата:) Винаги оставяше тигана в онзи край на печката, където огънят е най-слаб да постои там за да може на дъното на тигана да се получи една плътна коричка от кашата, която не е прегоряла (е понякога и това се случваше) но пък беше вкусна за него и той си я обираше после с лъжицата и си я хапваше сам:) Според мен това беше просто извинението му, че не е бъркал кашата достатъчно, но историята не казва нищо по въпроса:)

   А ето как моите даца си хапват каша, когато майка ми от време на време се сети да им направи:)

     

 Да ви е сладко!