На 6 август 1945 – преди 67 години – операторът в контролната зала на японската компания за радиоразпръскване забелязва, че няма сигнал от Радио Хирошима. Изглежда то е прекъснало излъчването на програмата си. Телефонните връзки с града също са прекъснати. Причината е една – него вече го няма.
В 8.15 ч. сутринта, местно време, американски бомбардировач В-29 „Суперфортрес“ е хвърлил атомна бомба над Хирошима. Хората са буквално изпарени от светлина „по-ярка от хиляда слънца“. Огнена вълна със скорост почти 1000 км/ч изсмуква останалия въздух в зоната на експлозията. В стратосферата се издига огромен облак във формата на гъба, а под него остават 140 000 мъртви цивилни.
Докато Япония асимилира случилото се, а правителството подготвя официална протестна нота срещу употребата на новото оръжие, е подготвен втори удар. Целта е Кокура, но на 9 август, градът е обвит в гъста мъгла, така че вместо него е ударен Нагасаки. Броят на жертвите достига 70 000.
Три дни по-късно, на 12 август, японският император, Хирохито, заявява, че капитулацията е неизбежна. Войната свършва, но дебатите за атомната бомба тепърва започват.
САЩ не хвърлят атомната бомба, за да сложат край на войната. Те продължават войната, за да тестват новото оръжие над „реални“ цели.
Защитниците на решението да се използва бомбата се опират на два аргумента. Първо, атаките са били неизбежни, защото без тях Япония нямаше да се предаде. Второ, инвазия по суша на японските острови, срещу дисциплинираните японски войници, би коствала 300 000 американски живота, или повече. Атомната заплаха също така ще държи Съветския съюз вън от Япония и ще ускори края на войната. Дори днес, тази гледна точка доминира. Казват ни, че през 1945 г. никой не е възразил срещу употребата й. Никой, от висшето командване в Пентагона, който е бил наясно със ситуацията. Не е имало алтернатива.
Това обаче е заблуда. Бъдещият президент, ген. Дуайт Айзенхауер, се противопоставя:
„Япония вече е победена… хвърлянето на бомбата е напълно ненужно“.
Командирът на Тихоокеанския флот, адмирал Нимиц, допълва:
„Японците, всъщност, вече търсеха мир. От чисто военна гледна точка, атомната бомба не изигра почти никаква роля, за тяхната капитулация“.
Адмирал Лихи, началник на кабинета на президента Труман, признава:
„Атомните атаки не изиграха никаква роля във войната срещу Япония. Японците вече бяха готови да се предадат…“.
До пролетта на 1945 г. Япония е несигурна. Германия се предава през май, а от април американската авиация безчинства почти на воля над островната държава. Масираните бомбени рейдове, в които се включват десетки тежки бомбардировачи В-29 срещат, символична съпротива, включително при опустошаването на Токио със запалителни бомби. Морската блокада пък е прекъснала напълно вноса на чужди стоки.
По това време Токио предприема първите опити за постигане на мир. На 25 юли страната изпраща свои пратеници в Русия, с писмо от императора, в което пише: „Негово Височество… загрижен от факта, че сегашната война всеки ден носи голямо зло и нови жертви сред хората… желае искрено тя да бъде прекратена възможно най-скоро. Но докато САЩ и Великобритания настояват за безусловна капитулация, Японската Империя няма друга алтернатива, освен да се бори… за честта и съществуването на Родината…“.
Тези призиви са отклонени от изискването на Вашингтон за безусловна капитулация. Това е неприемливо за Япония, защото може да означава, че Хирохито – възприеман от народа си като полубог – може да бъде изправен пред военен трибунал.
В средата на 1945 г. влиятелният всекидневник The Washington Post упорито пита защо Труман продължава да настоява за безусловна капитулация, след като може да сложи край на войната незабавно, ако се съгласи с това условие на Токио. Пред юли списание Time изказва предположението, че отговорът на този въпрос крие някаква „дълбока тайна“, докато United States News потвърждава, няколко дни след Хирошима, че „съществуват неопровержими свидетелства, доказващи опитите на Япония да се предаде седмици преди атомната бомба…“.
След взривяването на втората бомба, над Нагасаки, Вашингтон все пак приема условието, императорът да не бъде подлаган на съдебно преследване. Защо Америка се съгласи на това чак през август, а не още през юли или дори юни? Защо не сложи край на войната по-рано?
В Американското упорство има логика, само ако се назове истината такава, каквато е: то е извинение да се забави мира толкова дълго, колкото е необходимо за изпробването на бомбата над истински градове. Това може би обяснява и защо избраните 4 потенциални цели са пощадени от конвенционалните бомбени рейдове: Хирошима, Кокура, Нигата и Киото.
Тези градове са практически незасегнати от масираните бомбардировки с една цел: да се види ефектът от новото оръжие върху „девствени“ цели. Няма друга причина, поради която центрове на японската военна индустрия, като Хирошима, Кокура и Нигара, биват игнорирани. Нагасаки не е бил в този списък – той е бомбардиран на 1 август – заменяйки Киото, след като е решено той да бъде пощаден. През 1958 г. десният National Review признава, че „основната причина за използването на атомното оръжие над Япония не е от военно естество, а от дипломатическо, и истинската цел на не е била Япония, а СССР…“.
Американското настояване за безусловна капитулация на Япония, беше нереалистично – и бе такова преднамерено. Това умишлено удължи войната с единствената цел атомната бомба да бъде тествана върху истински мишени. Атаките убиха стотици хиляди и забавиха мира. Това позволи превземането на Манджурия от Сталин, а съветският триумф там помогна на Мао Дзъдун да превземе целия Китай, който по-късно доведе до смъртта на милиони. Доведе и до Корейската война. Трудно е да си представим по-лошо развитие на обстоятелствата.
Доведеният ми баща, Кйекажу Хугашикава е бил край Кокура на 9 август 1945 г. Тогава той е на 15 – срамежлив тийнейджър, нетърпеливо очакващ баща си. Гъстата мъгла го е спасила от това да бъде изпарен. По този начин, индиректно, тя спасява моята съпруга и бъдещото й дете – нашия син. Децата от „алтернативната цел“ Нагасаки, обаче, не са имали този късмет. И се превръщат в първите жертви на Студената война. Защо за някои хора днес е толкова трудно, да признаят този факт?
Коментар на Фил Стронгман пред The Independent
Документален филм с участието на Уилфред Бърчет, първият западен репортер посетил разрушения град
източник: The Independent
Владимир Савов
Тагове: атомна бомба хирошима Нагасаки
