Втората турска столица привлича туристи с нови музеи и стари истории
Под каменния мост с лодка минавал султанът, сега можете да пийнете чай за 50 куруша в Протоколната къща отвъд Марица.
КРАСИМИР КРУМОВ
11.08.2012
Коджа Мимар Синан завършва творението на живота си „Селимие” джамия (на заден план) когато е 80-годишен. На името на майстора през 1976 г. е кръстен кратер на Меркурий.
Кукличките колкото Малечко Палечко са друг символ на Одрин.
Бившата застава на границата с Гърция е превърната от кметството в Протоколна къща.
Коджа Мимар Синан завършва творението на живота си „Селимие” джамия (на заден план) когато е 80-годишен. На името на майстора през 1976 г. е кръстен кратер на Меркурий.
Минаретата на Синан съжителстват с бащата на светска Турция Ататюрк.
Ликът на архитекта на старите гари в Одрин и Пловдив е върху банкнотата от 20 лири.
По моста Меджедие над Марица колите си вървят бавничко, точно както и керваните преди 165 години, тръгнали от Одрин към Караач. От Протоколната къща – някогашна гранична застава, а сега общинска чайна, се открива слънчева гледка към каменния мост с 13 крака и 12 арки, разпънати на дължина от 263 метра. Малко по-нагоре Марица “изпива” водите на Тунджа, а до Егейско море в едно корито компания ще им прави и Арда, която също се влива в Марица при Одрин по десния бряг до самата граница с Гърция. В далечината зад моста пък стърчат като игли минаретата на историческия символ на града – джамията “Селимие”. Градът на минаретата, на трите реки, на пържения дроб в тиган или просто на алъш-вериша –
всеки е свободен да види в Одрин това, което търси.
По принцип, след като излезе от България, реката е граничната линия между Гърция и Турция и само тук около Караач има малък къс с турско знаме, който е резултат от Лозанския мирен договор от 1923 година. На два-три километра от моста Меджедие се намира Лозанският монумент, открит през 1998 година от тогавашния турски президент Сюлейман Демирел. Трите бетонни колони на паметника с височина 36,45 метра, 31,85 метра и 17,45 метра символизират съответно Анадола, Тракийската област и парченцето около Караач. Веднага зад монумента са телените заграждения по границата, а пред него е старата одринска гара. Запечатана е в семейните снимки на поколения изселници от България след Втората световна война насам. Архитект на запомнящата се постройка е Мимар Кема-леддин, чийто портрет може да се види върху банкнотата от 20 турски лири. Любопитно е, че немският възпитаник Кемаледдин е проектирал и старата гара в Пловдив. Сега старата одринска гара е превърната в седалище на Тракийския университет в Одрин.
Преди да се върнете на “турския бряг” на Одрин, можете да изпиете един чай за 50 куруша – около 40 стотинки, в споменатата вече бивша застава, а в премрежения от слънцето поглед да си представите султан Мехмед Четвърти, който обичал да се разкарва с лодка на това място. Тук водел и гостите си от чужди земи. Сега ги карат оттатък пътя
в някое от многобройните крайречни ресторантчета
Не се изненадвайте, ако докато опитвате деликатесите на турската кухня, чуете откъм оркестъра мелодията на “Подмосковные вечера” или “Камъните падат”. Музикантите са циганчета от Хасковско, които си заработват хляба тук по сватби и семейни празници. Ако ви нападнат комари, които тук са с размерите на врабчета – поискайте репелент – аерозолчетата се предлагат почти във всяко заведение наред с оливерника.
Докато сме на ресторантска вълна, трябва да се спомене и главната кулинарна забележителност на Одрин – тукашният тава джигер – пържен в тиган телешки дроб. Предлагат го почти във всяка кръчма по чаршията, но ако смеем да препоръчаме нещо, ще ви предложим джигерджийницата на Ниязи Уста (Майстор Ниязи). За славата на локала говорят снимките по стените – почти всички актьори от турските сериали и местния шоубизнес са минали през масите на майстор Ниязи, а той се е снимал с тях за спомен.
Всеки уикенд над 2000 гости пристигат от Истанбул в Одрин специално на телешки чипс. Казват, че тайната на нарязания като чипс телешки дроб е в предварителната подготовка, при която се премахват всякакви ципи и горчиви жилки и на практика се изхвърля 70 процента от първоначалната суровина. Сервира се с пресни и сушени пържени чушлета и се яде заедно с джаджък – гъст таратор с цедено мляко, близък роднина на гръцката млечна салата дзадзики.
В рекламите пред много от заведенията отпред стои думичката мешхур (me’hur). Така е и с джигера, “мешхур едирне тава джи`ери” ще рече “известният одрински дроб в тиган”.
Ако сте по-навътре в Европейска Турция към Текирдаг, може да опитате известните текирда кьофтеси, които по нашите разбирания хич не са кюфтета, а по-скоро приличат на
кебапчета, които още не са пораснали
Одринското кюфте, което е също мешхур (известно) си е истинско, кръгло и е да си оближеш пръстите.
Другите локални мешхури са още бадемовият марципан – бадемеджмеси, сапунчетата с форма на плодчета и кукличките с размерите на Малечко Палечко. Това е, ако търсите армаган.
Ако сте дошли на по-голям шопинг, карайте към “Кипа” по булеварда към Истанбул, там от двете страни ще намерите и още няколко търговски центъра и голям аутлет. Постепенно обаче дори за българския посетител Одрин започва полека-лека да сменя ролята си и от цел за търговия се превръща в любопитна точка за туризъм. Туристите от България и Гърция са сред най-честите гости на града, който през 2011-а е посрещнал и изпратил два милиона души. Кметът на Одрин Хамди Седефчи управлява вече близо 20 години и прави сметки
за 2012 г. броят
на гостите да достигне три милиона
Стратегията му е доста прозрачна – върху старите истории на града кметството надгражда нови легенди и дори цели музеи, като едновременно с това работи по благоустрояването на Одрин.
В продължение на 97 години преди османците да завладеят Константинопол по волята на султан Мурад І градът е столица на империята.
През 1363 година султанът посетил за първи път новото си завоевание и една нощ му се присънил белобрад старец, който го накарал да построи на това място дворец, а две години по-късно градът става столица. Оттук Баязид І тръгва и на поход срещу Цариград. И след пренасянето на столицата в Константинопол в Одрин остава султански дворец, който е база за всички военни походи през XVІ век.
Разходката по одринските улици си е разходка през вековете
Най-старата сграда в града е джамията “Йълдъръм Баязид”, която е датирана в периода 1397-1400 година. През 1414 г. е вдигната т. нар. Ески джамия, получила името “старата” след строителството на известната джамия “Султан Селим”, а през 1438-1447 прочутата “Юч Шерефели”, която носи името от това, че едно от минаретата е с три балкончета, нещо новаторско за тогавашната класическа османска архитектура. Перлата на Одрин обаче е джамията “Селимие”. Когато я завършва, нейният архитект Коджа Мимар Синан, придворен инженер на Сюлейман Великолепни, Селим ІІ и Мурад III, е на 80 години и строителството се превръща и във венец на личното му творчество. На Мимар Синан приписват 476 сгради, от които 196 са оцелели и до наши дни – 94 джамии, 57 училища, 48 бани, 35 дворци, 8 моста и всякакви още постройки. Сред тях са джамията в центъра на София, храмът “Свети Седмочисленици” и църквата в Узунджово – и двете бивши джамии.
“Селимие” е място, където сладко може да се слушат легенди
като тази, че за нейното построяване Синан се вдъхновил, гледайки дългите коси на майка си. Или за алчната одринчанка, която не искала да отстъпи градината си с лалета за строеж на джамията и за да се съгласи, поставила условие – на една от колоните вътре да изобразят лале в нейна чест. Синан се съгласил, но за да накаже нескромността й, обърнал лалето с цвета надолу. Сега релефът върху една от мраморните колони е една от любопитните атракции на джамията. Интересно е, че “Селимие” е претърпяла 71 земетресения от над 7-ма степен по Рихтер и не е мръднала. Не пострадала и когато българската армия превзела Одрин. Но там причината била друга. Лично бъдещият министър-председател Богдан Филов забранява разрушаването на културно-исторически ценности в подложения на атаки град. “А вие по-късно сте го обесили!” – можете да чуете с укор от местния си гид и да забиете поглед в дебелите килими на “Селимие” в размисли над историята.
Дом за нежни души
В болницата на Баязид извършвали и сложни операции, като трепанация на черепа.
Докато в Европа лудите ги убивали, в Одрин ги лекували с музика, обясняват в музея на здравето.
Когато Европа е изгаряла лудите на клада, в Османска Турция те са лекувани с музика, вода и светлина. Сравнението може да бъде чуто в музея на здравето на брега на Тунджа в Одрин. Музеят е в комплекс, основан от Баязид II. През 1488 г. синът на Мехмед Завоевателя отваря болница в комплекс от 11 сгради, която трябва да покаже техническата и икономическата сила на империята. За пациентите се грижели един главен лекар, двама лекари, двама хирурзи, двама очни лекари и един фармацевт. Клиниката била специализирана в болестите на духа, към нея имало и медицинско училище и болнични помещения с аптека. В една огромна зала, която днес е възстановена, свирел оркестър от 10 музиканти. В определени дни от седмицата свирели различни мелодии, а различните тактове на турската музика били предназначени за лечение на различни заболявания. През 90-те години на миналия век за полуразрушения комплекс на Баязид се хваща Тракийският университет, който има факултет по медицина и през 1997-а е открит музей на медицината. През първата година оттам минават около 9000 посетители, а днес стаите с възстановени сцени от Баязидово време посрещат над 125 хиляди души годишно. През 2007-а година музеят печели награда за най-добър в Европа от Асоциацията на европейското наследство.
