Днес е ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА…
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ.
Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (стар стил)
Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
На този ден църквата почита св. Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Няма съвременна българска дума, която съвършено да съответства на църковнославянската „успение“.
Модерният език я превежда, като лъкатуши между думите „смърт“, „заспиване“ и в най-добрия случай „упокоение“, но и трите са еднакво неточни.
Защото понятието „УСПЕНИЕ“ е понятие дълбоко християнско. То не може да бъде напълно разбрано нито от юдеин, нито от мохамеданин, нито от езичник или будист, нито от атеист, нито даже от еретик. (Докато гореуказаните три думи в една или друга степен са „достъпни“ за всички.)
На Голяма Богородица в селищата, в които местната църква или манастир носят името на светицата, се свикват сборове и се дава курбан в нейна чест, носят се обредни хлябове заедно с плодове като: грозде, диня, тиква, също така жито и царевица и се оставят в църквата.
В България над 200 църкви и манастири носят името „Успение Богородично”.
Най-големите сред тях са Бачковският и Троянският манастир.
Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.
Именници:
Мария, Мара, Марена,
Марилена, Мариан, Марияна,Борис, Богдан, Богдана, Боян,Бояна, Богомил, Богомила,Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил,Божила, Божидар, Божидара
Честит имен ден!
И нека БОГОРОДИЦА закриля нас и семействата ни!
