HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Все някой трябва да рови из тия рани - та да кървят, да не зарастват, та да...

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Все някой трябва да рови из тия рани - та да кървят, да не зарастват, та да...

Вече втора сутрин така не ми се пише в блога, както никога не е било. Просто си се мотая из интернет и нищичко не привлича вниманието ми да откликна, да коментирам. Или пък някак си съм преситен от писане и коментиране, знам ли? Като капак на всичко от вчера не мога да си спомня за какво точно бях решил да пиша, някаква чудесна тема бях измислил, оставаше само да седна да я напиша, ала отложих и ето, щукна ми из главата и не мога да се сетя след това за какво беше. Върти ми се из акъла, ала обаче е потънало някъде и все не мога да го засека и извикам. Неприятна работа!

Освен това пък съм също така и крайно преуморен, твърде много сили хвърлих в подготовката на новия брой на сп. ИДЕИ и за писането и оформянето новата си книга, която, както изглежда, ще носи заглавието ОСВОБОЖДАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ. На мен лично това заглавие не ми звучи добре, не е особено сполучливо (понеже изразът е дълъг), но ако не измисля ново, по-впечатляващо, ще го оставя. По цял ден, като се сетя, като ми...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност