Танцът на свободните лобисти
Публикувано от Ivan Bedrov на 8 авг 2012 в категория статии | Няма коментари
„Който го докопам, само една нощ ще танцува свободен“, закани се премиерът Бойко Борисов на своите депутати, които внасят лобистки поправки в законите. Засега единственият, който не танцува свободен, е арестуваният за получаване на подкуп Димитър Аврамов. Същият обаче две години по-рано внесе класическа лобистка поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, коята да задължи собствениците да предлагат за продажба нивите си първо на арендаторите, т.е. на Аврамов и такива като него. Въпросният хубавец беше осъден да плати глоба за конфликт на интереси, обществената реакция направи невъзможно приемането на конкретната поправка, но никой не притесни Димитър Аврамов да продължи да танцува до момента, в който го хванаха с подкуп. Дори и без него обаче танците продължават напълно необезпокоявани. Където няма последователна политика, кръпките в законите се приемат за нормална практика и това е най-добрата хранителна среда за лобистите.
По времето, когато Бойко Борисов създаваше партията ГЕРБ, от другата страна на Атлантическият океан един от най-прочутите лобисти влезе в затвора. Джак Абрамоф вече е на свобода, пише книги, гостува в телевизионни предавания, но отказа предложението да участва в шоуто „Dancing with the Stars”. Стига толкова с танците, нека се върнем към лобизма. И Димитър Аврамов, и Джак Абрамоф са наричани лобисти. И двамата попадат зад решетките в определен етап от живота си. Дори и имената им са еднакви. Нещо общо? Абсолютно нищо! По силата на закона Джак Абрамоф е бил регистриран лобист за компании, организации, държави, дори индиански племена. Например той организира кампания, която да убеди Конгреса да не спира финансирането на образователния ТВ канал Channel One News. Също така е работил за подобряване на търговските отношения на Малайзия със Съединените щати. Интересът на клиента е публичен, знае се кой плаща, резултатът се вижда. Нещо общо? Абсолютно нищо! Е, общото е затворът, но Абрамоф влиза там, чак когато започва да плаща подкупи и да извършва измами. Днес каузата на бившия затворник е да промени правилата, по които работят лобистите и да намали корупцията в сектора. Едно от предложенията му е конгресмените и техните сътрудници да нямат право до края на живота си да работят като лобисти. В България някои техни колеги, наричани тук депутати, извършват активна лобистка дейност още докато са във властта. Безсрамно и необезпокоявано.
Политиците в Съединените щати често използват думата integrity, която речниците обясняват като „твърдо придържане към кодекс от морални или художествени ценности“. Звучи ви вносно и непознато, нали? Може би точно заради това думата няма еквивалент в българския език. Пренесено у нас това означава да избираме хора, от които знаем какво да очакваме, те да останат предвидими и последователни и да се държат така, както очакваме от тях. Но когато избираш хора, от които нищо не очакваш, тогава от тях всичко може да очакваш.
Според последния мониторингов доклад за състоянието на парламентарното управление, изготвян от Института за модерна политика, „лобистките пробиви в Народно събрание вече не са изолирани случаи“. Генералният извод е, че „българската политическа система няма изградени надеждни „предпазни мрежи“ срещу корпоративно влияние в ущърб на широкия общестен интерес“. Повод за това тежко заключение са поредицата поправки в Законите за горите, за тютюна и тютюневите изделия, за акцизите, за физическото възпитание и спорта, за устройството на Черноморското крайбрежие и други.
Всичко става пред очите ни и нищо не следва. Това е най-големият проблем и твърде грешно наричаме явлението с думата лобизъм. Това е чиста корупция. Но понеже думата „корупция“ все пак е добре да върви със съдебно решение, тогава можем да се спрем на думата „продажност“. И за разлика от много други, изобщо не мисля, че проблемът може да бъде разрешен с нов закон, който да регламентира лобизма. Под една или друга форма, нормален лобизъм в България съществува. Извършват го неправителствени организации и PR агенции, на които определени бизнеси плащат, за да организират кампании и да повлияят на общественото мнение или на конкретно управленско решение. Нашият проблем е продажността, която лесно се превръща в закони. Но ако управлението има ясна визия, ако ни представя дългосрочни политики, ако после неотменимо ги следва, тогава лобистките поправки ще се открояват. Най-малкото ще пречат на политиката. Сега няма на какво да пречат.
публикувано на 06.08.2012 г. в “Труд“
А това на снимката не е Димитър Аврамов.
