Специализираният волейболен сайт BGvolleyball.com продължава със започнатата този сезон рубрика да ви представя млади таланти, които са бъдещето на българския спорт. Сега на дневен ред е една волейболистка, която мечтае да участва на Олимпиадата в Бразилия след четири години. Запознаваме ви със състезателката на Левски Волей (София) и девическия национален отбор на България за старша възраст Петя Баракова:
Младата разпределителка на Левски Волей (София) Петя Баракова е единствената състезателка от девическия национален отбор (старша възраст), която бе повикана за подготовка от Марчело Абонданца при жените в началото на този сезон. Тренировъчният процес под ръководството на италианския специалист обаче не можа да продължи по-дълго, тъй като Петя имаше ангажименти с девойките за Европейска квалификация в Габрово (12-14 юли), на която нашите момичета се класираха за шампионата на Стария континент, започващ на 18 август в Анкара (Турция). В момента тимът ни е вече в Южната ни съседка, като се подготвя за участието си на еврофорума.
Самата повиквателна за женския представителен тим обаче изпълни младото момиче с гордост и доведе до желание за още по-голямо развитие. А естествено стремежите й са насочени към това да бъде част от държавния ни тим в близко бъдеще.
Първи стъпки
Насочването към този спорт за Петя не е случайно. Нейните родители са играли волейбол, но без да стигнат до професионалното му измерение. Любовта им към играта обаче остава, а още от първи клас майката започва да въвежда дъщеря си в началните стъпки на волейбола и да я учи на основни елементи. Живеят в село, близо до Пазарджик. Затова най-логично започва да тренира във ВК Хебър през 2005 г. Първата й треньорка е Мария Вълчева, при която е 2 години. Впоследствие я поема Надка Деньова.
Петя има качества, желание за тренировки и започва да се откроява. Развитието й не остава незабелязано, като я взимат в Левски Волей (София) и девическия национален отбор (младша възраст). През 2010 г. Петя Баракова вече е част от „синия” клуб. Човекът, който я привлича в Левски, е бившата капитанка на женския национален отбор – разпределителката Любка Дебърлиева. През сезона 2010/2011 година поради контузия Дебърлиева става треньорка на тима, като започва да събира перспективни състезателки от цялата страна, а една от тях е Петя. Лично Дебърлиева отива при родителите на момичето в Пазарджик, за да уговори с тях идването на волейболистката в София.
Петя Баракова с екипа на Левски Волей (София)
В столицата
Петя идва в София на 15 години. Признава, че промяната й се е отразила негативно и й е било доста трудно в началото. Напуска Пазарджик и семейството си обаче заради своето развитие, но се решава на това едва след като е подкрепена от родителите си. В случая Петя има късмет да е заедно със своята най-добра приятелка и съотборничка от Хебър Кристина Якимова, която също попада в полезрението на Любка Дебърлиева.
„Кристина е най-добрата ми приятелка и човекът, на когото най-много разчитам”, разказва Петя. Живее в „Младост” в апартамент на Левски, заедно с Кристина и още две момичета от отбора на „сините”. „Не е лесно, но се справяме. Много е важно, когато си далеч от семейството, да имаш добър приятел до себе си”, откровена е състезателката.
От Левски осигуряват финанси за храна на момичетата по един път на ден. Вечер те се оправят сами. „Обичаш ли да готвиш?”, провокативен въпрос, на който тя отвръща с усмивка: „Не много. Не се получава, затова… Все пак вечер ние се опитваме да готвим понякога. Май Кристина се справя най-добре”, разкрива волейболистката. А кой чисти? „Ааа, всички заедно”, категорична е състезателката. Организираме се и в апартамента всичко е в ред”.
Четири различни характера на едно място, но съотборничките се разбират добре. „Като цяло съм много позитивен човек – обрисува себе си Петя. – Гледам винаги положително на нещата и се стремя да бъда оптимист. Помагам на приятелите ми, когато имат нужда, и се надявам на същото от тяхна страна.”
Петя Баракова – разпределителка по призвание
Разпределителският пост
Някои обичат да нападат. Други пък – да определят ритъма и начина на играта. Петя е от вторите, като още от началото започва да се готви за разпределител. „Като започнах да тренирам, треньорката ми каза, че да си разпределител е нещо различно и много хубаво. Всъщност тя реши да ме прави разпределител, предначерта моя път. На мен пък ми хареса и реших, че ще стана плеймейкър”, разказва Петя. „Предимството да играеш на този пост е, че ти определяш играта. Ти владееш ситуацията, контролираш нещата”, заявява с гордост младата разпределителка.
Капитанската лента
Това, че обича да контролира, в никакъв случай обаче не повлиява на капитанските й функции при девойките старша на Левски Волей, чрез които евентуално да налага свое мнение. „С отбора в Левски не се държа капитански. Всички сме равни. Това, че имам капитанска лента, за мен не означава, че съм нещо повече от другите. Означава само повече отговорност – заявява Петя. – За арбитър също не ме търсят. Ние сме много сплотен колектив в Левски и нямаме разногласия.” А на въпроса дали е властна първо се замисля: „Не много. Малко”, признава с усмивка.
Волейболът – основна цел
„Волейболът ми е на сърцето. Друго в момента не съществува за мен. Свободно време нямам, то е разпределено между училище, клубни ангажименти и националния отбор. Мога да кажа, че почти цялото си време прекарвам в залата”, разказва младата състезателка. Тя е само на 18 години. Засега всичко в живота й е концентрирано върху нейното развитие като състезателка. Стреми се повече към залата и тренировки, отколкото към други неща, като професионалното й израстване е основна цел на този етап от живота й.
Петя Баракова с девическия национален отбор за старша възраст на Балканиадата това лято
Националният отбор
„Всички много искаме да се представим добре на Европейското първенство в Турция през тази година. Ще дадем всичко от себе си да го постигнем”, това бяха думите на разпределителката на националките (старша възраст) след успешната квалификация в Габрово, след която нашите достигнаха до Евроволей 2012. „Много работихме, за да бъдем сред най-добрите отбори на Стария континент тази година. Само малко не ни достигна да направим това още в Словакия през април, където един гейм ни остави на второ място и не взехме квота. Изпълнихме обаче задачата пред българска публика в Габрово и сме много щастливи. Надявам се да продължаваме успешно напред и да се представим достойно в Анкара”, допълва националката.
