Психиката възниква при образуването и развитието на нервната система у животните, поради този факт микроорганизмите и растенията не притежават психика.
Съзнанието се определя като най-висша форма на психична дейност. Човекът е най-висшата форма на биологична еволюция. Той се отличава със своето изправено ходене, удивително развитите си крайници и зрение, членоразделна реч, сложно устройство.
В следствие на еволюцията на нервнтата система могат да се проследят няколко основни етапа: мрежовидни нервни системи, ганглиини нервни системи, тръбеста нервна система, централна нервна система – с появата на гръбначен и главен мозък.
Едновременно с развитието на нервната система се развиват и усъвършенстват сетивните органи. Основна роля за е усложняване и развитие на психиката има развитието на главния мозък. Нарастването на неговото тегло и увеличаване на площта на неокортекса и палеокортекса, породени от образуването на гънки, които в последствие образуват бразди. С развитието на нервната система и мозъка постепенно се усложнява психичната дейност на животните, нараства способностт им по-пълно и точно да възприемат и отразяват околната среда и да управляват своето поведение.
Развитието на психиката преминава през следните етапи: елементарна сензорна психика, перцептивна психика, животински интелект, човешки интелект:
Сензорна психика притежават организмите с гангтлийна нервна система. Свързана е със способността им да отразяват отделни свойства на предметите и явленията. Обосновава се в способността за усещане с помощта на сетивни органи. Обикновенно тези органи се свеждат до един два. На този етап животните имат елементарно унаследено поведение. Перцептивна психика притежават организмите с централна нервна система. Те могат да възприемат и отразяват цялостни образи на предметите и да реагират на тях. Перцептивната психика е свързана с появата на възприятия и усложняване на поведението. Животински интелект притежават най-развитите млеко питаещи животни и най-вече човекоподобните маймуни. Този етап от развитието на психиката се характеризира с появата на способност за решаване на елементарни задачи. Обусловено е от развитието на мозъчната кора и особено на кората и по –специално на тази на крайния мозък. Човешки интелект е най-високият етап от развитието на психиката. Човешката психика възниква и се развива с появата и развитието на човешкото общество и процеса на съвместната трудова дейност. Характеризира се с наличието на висши психични процеси и способността най-пълно да се възприема и отразява действителностт, да се преработва творчески и да се поставят и реализират близки и далечни цели.
Преди да си отговорим на въпроса какво е психиката трябва да дадем определение за психичен процес. Той е чозъчен процес, при който възниква съзнаван образ на обективната дейстивтелност и чрез който се създава възможност за адаптивно поведение, с оглед осигуряване на съществуването на идивид. Основните особености на човешката психика се унаследявани в оперделера степен, така както се унаследяват соматичните качества, в това число особеностите на мозъка и неговите функции. Унаследяват се предразположението към даден тип телесни или личности особеност.
Според привържениците на биогенезата психичните качества на човека се определят предимно от неговия генотип. В противовес на това поддръжниците на соцеогенезиса приемат, че решаващо значение за психичното развитие на човека имат условията на околната среда. Биологочното и социално направление в психологията, разглеждани поотделно, абсолютизират двете неотедими една от друга същности на човека – биологична и социална. Човек се ражда без възможност да избира своята наслественост, нито определя природата и социалната среда, в която ще се развива, но в послествие придобива относителна автономност, независимост от биологичните и социалните условия. Според К. Юнг „Човек сам създава ситуациите, в които попада“.
Според някои учени психиката, като процес е материална и паради тази причина психичното се описва чрез функциите, които изпълнява психиката, а именно приспособяване на живите организми към средата, а при човека и приспо%сбяване на средата към самия него. Психиката е свойство на нервноорганизираната материя да отразява и преработва външни въздействия в специфични процеси, образи, състояния и свойства. Няма мярка, която да отразява количествено психиката, тя е невидима и сетивно не може да бъде възприемана за нея може само да се мисли.
Съзнанието се определя като най-висша форма на психична дейност. Човекът е най-висшата форма на биологична еволюция. Той се отличава със своето изправено ходене, удивително развитите си крайници и зрение, членоразделна реч, сложно устройство. Човекът е продукт не само на еволюцията, а преди всичко на появата и развитието на човешкото общество. Още древногръцкият философ Аристотел определя човека като „обществено“ животно. У човека психичното отражение достига своята най-висша форма и се проявява като специфично човешко съзнание. Следователно съзнанието е най-висша форма на психично отражение на действителността, функция на човешкия мозък и резултат от обществения начин на живот и трудова дейност. Съзнанието се състои от следните елементи:
Представлява субективно отразяване на обективната действителност Синтезира всички психични процеси Съдържа способността на човека да разбира собственото си съществуване Проявява се със стремежа на човека да променя околната среда в желаната от него насока.
Важен елемент на съзнанието е самоопознаването, което го разграничава от останалите животни.
Невропсихологията определя съзнанието като оптимизирана степен на будност, която дава възможност за протичане на останалите психични процеси. Количественото разстройство на съзнанието се дължи на болестни нарушения в дейността на главния мозък и са различни степени на намаляване на будността.
При помрачено съзнание постъпващата в мозъка информация не се обработва пълноценно и не се използва адекватно в поведението на индивида.
Според психологията в съзнанието са представени по три начина:
• Образи – външно възприемане и отразяване на заобикалящата действителност в паметта • По– конкретни, абстрактни и идеално абстрактни • Символи – съзнанието работи със символи в широк културен и тесен психически смисъл. Символ означава разгънат, обогатен, допълнен с ново съдържание знак.
Съзнанието е висша форма на отражение на познание и преобразуване на света, посредством знанията, посредством собствения опит и опит на другите, посредством познанията на човечеството за реалността.
То е сложно устроено и има множество пластове, множество страни и елементи, има своя анатомия и своя архитектура.
Процесите на съзнанието са : усещане, възприятия, представа, въображение, мислене, памет.
Усщането е процес на психично отражения само на отделни свойства на предметите и явленията, при непосредственото им въздействие върху сетивните органи.
Възприятието е процес на психично отражение във вид на цялостни образи на предметите или явленията, при взаимодействието им върху сетивните органи. Представата е нагледен психически образ на даден обект или на негови свойства, които някога сме възприемали. Въображението е психичен процес, при който чрез преработка и комбиниране на представите се изграждат нови образи на педметите и явленията, които никога се са възприемани.
Мисленето е висш психичен процес на отразяване на общи свойства и връзки на предметите и свленията, свързано с езика и труда. Паметта е психичен процес на запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на миналия опит на човека, на образи, знания, чувства и действия.
Съзнанието функционира и като процес на целеполагане, на целеобразуване на образи и планове за бъдещето
Целите са изведени директно от потребностите и особено на равнище духовни потребности Идеалното „Аз“? – „Аз образа“? има висока стойност когато е реален „Значимите други“? – емоционалната връзка в малка или голяма степен с другите хора „културният контекст“? – обществото, кликата, възможностите на средата, в които човек живее „Социо-икономическа степен на личността“ – мястото на човека в йерархията на обществото.
Психиката е идеално отражение на действителността.
Психичните образи не възникват и не съществуват, като пространствени обекти. При изследване на мозъчната дейност няма да открием материалния субстракт на нашите възприятия, представи, мисли, чувства. Точността и пълността на психичните образи са в тясна зависимост от възрастта, опита и знанията на отделния човек. Отделният човек, като носител на психика се нарича „субект“. Зависимостта на психичните образи от възрастта, знанията и опита ги характеризира като субективни образи на реалните обекти. Психиката е субективно отражение на обективния свят, съществуващ независимо от нас. Въпреки своята субективност психичните образи ни дават верни знания за предметите и явленията. Психичното отражение е отражение на действителността и е свързано неразривно с дейността и служи за нейното управление.
Човешката психика се развива в процеса на дейността и колкото по-сложна е тази дейност, толкова по-развита е и психиката на отделния човек.
Съзнанието е творческо психично отражение на действителността. Творческата същностна съзнанието се проявява в способността на човека активно да преобразува природната и обществената среда, чрез своята дейност. За разлика от животните съзнанието на човека се характеризира с висши процеси и функции – мисли, въображение, воля. Само човекът може да мисли, да отразява в съзнанието си общи свойства на явленията. Само човекът може да фантазира, да изгражда психични образи на незприемани или неъществуващи явления. Само човекът може да поставя предварителни близки или далечни цели и може да ги осъществява като продължава различни трудности, благодарение на необикновените си волеви качества.Всички психични функции на съзнанието са се развили в процеса на труда, който по-късно и разделят на умствени и физически. Важна особеност за съзнанието е неговата неразривна връзка с езика, със способността на хората да общуват с членоразделна реч. Езикът възниква и се развива като резултат от необходимостта за общуване в съвместния живот. Чрез съзнанието човекът е способен да отличава себе си от другите хора, да изгражда образ на самия себе си, на своето „аз“, да опознава собствените си външни и психически особености. Самосъзнанието на човека се проявява главно в способността му да се самонаблюдава. Проявява се като отношение към себе си, към собствените физически и духовни качества и възможности.
Заключение
Психиката е активно отражение на действителността, свързано с управление на дейността и поведението, психично отражение е идеалното субективно, вярно и активно отражение на обективната действителност. Съзнанието е най- висшата форма на психично отражение на действителността, присъщо само на човека, свързано с труда и неговия обществен начин на живот, с наличието на висши психични функции на самосъзнание.
