Прелестният глас и нейната прекрасна13-годишна дъщеря застанаха пред ViewSofia не като известни лица, а като майка и дъщеря, за които любовта, семейството, вечерите с приятели, кучетата, домашният творчески хаус и, разбира се, музиката са по-скоро начин на живот. Малко различни по характер, но много близки една с друга, Белослава и Божидара ни потопиха в приятен разговор, който се оказа хармоничен и вдъхновяващ като тях самите.
V. S. Разкажете ми как мина денят ви?
Белослава към Дара: Нека тя да започне, нейният беше много драматичен.
Дара: Е, нека първо ти.
Белослава: За мен днес беше един лек и приятен ден. Сутринта започнах с тренировка, после си подадох документите за виза, защото ми предстои концерт в Москва след две седмици, пазарувах, мих си колата, прибрах се до вкъщи, където успях да си подредя гардероба, за което толкова рядко намирам време, в 5 посрещнах Дара, след това трябваше да има репетиция с Маестро Живко Петров, но я отложихме за друг ден и така до срещата ни с вас. Иначе обичайният ми ден е доста по-динамичен, обикновено ставам много рано, правя го от раждането на Божидара. Първо я изпращах на детска градина, сега на училище. Много държа да си я изпращам всяка сутрин. Дори и да съм пяла до късно или да се връщам от дълго пътуване, се старая да съм си вкъщи преди да е тръгнала на училище.
V. S. Дара, сигурно мама много ти липсва, когато пътува?
Дара: Да, много!
Белослава: Аз все пак правя така, че да не го усеща толкова много.
По принцип дните ми минават толкова бързо, че последните две години са ми като сън. Не само в професионален, но и в личен план, защото ми е много пълно ежедневието. От една страна денят със семейството и от друга денят в работа, която изисква 24 часа подготовка, репетиции, свеж вид, ако можеш, участия през вечер на различни места… И напрежението от това да твориш непрекъснато, за да те има, е доста тежко, въпреки че ми доставя огромно удоволствие. Понякога ти се иска да се отпуснеш, но няма за кога.
Иначе изпадат и почивки. Сега бяхме на ски в Ливиньо, Италия, трябваше да сме тримата, но Дара си удари ръката. Пукната кост на китката докато караше сноуборд на Банско, но така или иначе аз имах две много активни седмици в ски и съм много доволна, че покарах, поспортувах както трябва …За мен това е много важно.
V. S. Дара, ти обичаш да караш ски, зимата ли е твоят сезон?
Дара: Ами обичам много и зимата, и лятото. Пролетта и есента не чак толкова. Зимата карам ски и сноуборд, а лятото обичам да ходя на плажа, да плувам и да карам сърф.
Белослава: Да. Цяло лято сме на вилата ни в Лозенец и откакто Дара се е родила нейните лета минават там. Там са ни приятелите, има цяла тайфа, с която Дара е израснала.
V. S. А училището, нищо не каза за него. Харесва ли ти?
Дара: Не, не ми харесва?
V. S. Е, трябва да си имаш поне любим предмет?
Дара: Да имам си. Рисуване, танци, музика и спорт.
V. S. Музика? Може би искаш да станеш като мама?
Дара: Не, аз искам да стана дизайнерка на дрехи.
V. S. Значи се интересуваш от мода. Четеш ли книги, списания?
Дара: Ами понякога, когато ми донесат списания, ги разглеждам, интересно ми е. И днес една моя приятелка донесе в училище една книжка с модели, върху които трябва да нарисуваш нещо… Много е хубава. И, мамо, може ли да ми я купиш, точно това исках да те питам днес.
V. S. А ти, Белослава, искаше ли да станеш като майка си?
Белослава: Не, не, не. Радвам се, че Дара има свои собствени мечти и аз много държа на нейното мнение. Тя е много критична към мен понякога, когато не харесва начина, по който съм се облякла, или когато много ме хвали за нещо, нейната похвала за мен значи много повече, отколкото мнението на експерти. Подарих й за Коледа пътешествие до Милано, една от модните столици, поводът иначе беше концерт на Натали Коул, но имахме прекрасни три дни да обиколим модните улици и бяхме много впечатлени. Аз бях много щастлива и много ми хареса начинът, по който тя комбинира дрехите, които си купи. Сама си направи един много свободен, европейски аутфит, тя ми казваше колко пари да й дам, за да си го купи и аз я оставих сама да си избира, защото й имам пълно доверие.
V. S. Ходите заедно на концерти. Сигурно обичате да пеете заедно?
Дара: О, да! Много обичаме.
Белослава: Дара много пее и много харесва музиката, която аз правя, което пък мен ме радва изключително много. Тя обича всякаква музика.
Дара: Ами всякаква не точно. Не обичам чалга и опера.
V. S. А ходила ли си някога на оперно представление?
Дара: Не и нямам желание.
Белослава: Аз съм й разказвала за класическата музика, но явно още й е рано да я разбере, има време, един ден ще я оцени?
V. S. Имаш ли си любим певец, група?
Белослава: Ами Бийонсе й харесва, доколкото знам.
Дара: Не, не я харесвам.
V. S. На колко концерта си била, Дара?
Дара: Ами няколко. На Натали Коул и на какво още… на Snoop Dogg.
Белослава: Концертът на Snoop Dogg беше много добър, него го харесваме и двете. Много уважавам истинските рапъри, не разни смешни манекенчета. Рапът проповядва идеи, важно е да се вслушаш в текстовете, които не са просто безсмислено подредени думи. Рапът е оръжие, той мачка и има позиция. Радвам се, че времето е отсяло добрите от по-лошите. Ъпсурт са автентични, те имат своя позиция за разлика от други български рап певци, които са си типични манекени. А Дара харесва също и Металика, както и аз.
V. S. Дара, ти харесваш Металика?!
Дара: Ами да, харесват ми.
Белослава: Скоро по ТВ 1000 се въртеше филма „Sister Act“ с Упи Голдбърг и Лорън Хил, и на Дара много й хареса. Пълен е с госпъли и завършва с една моя любима песен Ain’t No Mountain High Enough, която пусках на Дара, когато беше по-малка. И сега, когато гледаме този филм, на финала и двете пеем и викаме много. А по време на Dansing stars много ме мъчеше да танцуваме, канеше ме на танци, непрекъснато, въртяхме се в кръг из вкъщи, опитвахме се да имитираме танцьорите…
V. S. Дара, ти да не ходиш и на уроци по танци?
Дара: Не, но искам.
Белослава: Тя има голямо желание, но има толкова много други неща извън училище…
Дара: Аз по принцип тренирам езда, не обездка. Обездката е танц с кон, а другото с препятствията тренирам аз. Всъщност аз всичко тренирам, защото мисля, че е важно. И, между другото, станах първа на последното състезание по езда.
V. S. Браво на теб!
Белослава: Да, моята голяма гордост.
V. S. Вие сте много близки, усеща се силна връзка между вас. Мислите ли, че си приличате като темперамент?
Белослава: Тя е по-силна, по-смела, аз съм по-уравновесена от годините, а съм и много емоционална, а тя е по-спокойна. Аз плача на филми, на които тя никога не би се разплакала.
Дара: Е, и аз плача, понякога. Скоро беше на „Хрониките на Нарния”, когато убиха лъва. Аз най-често плача за животните, за хората не чак толкова. Много обичам животните, имаме си две кучета, единият е френски булдог – Чопър, а големият се казва Бруно.
V. S. А кой ги гледа?
Дара: Ами аз, мама, баба… всички ги гледаме.
V. S. А разхождаш ли ги сутрин?
Дара: Ами той Бруно сам си се разхожда, а Чопър ние с мама си го гледаме. Общо взето сме си ги поделили – Бруно е на тати, а Чопър е на мама и на мен.
Белослава: Да, разделили сме си ги, там има съревнование – кой кого обича повече.
Но всички много обичаме животните, винаги сме имали кучета. И моите родители имат две кучета, и родителите на съпруга ми имат две.
Дара: Обичам кучетата, но не си падам по котки. Малко са ми безчувствени, нищо друго не правят освен да спят. Кучетата се гушкат, тичаме, играем си, гоним се.
Научила съм Чопър да прави разни неща, да сяда, да дава лапа и да се върти в кръг.
V. S. Иначе, когато сте вкъщи, с какво обичате да се занимавате най-много?
Дара: Обичам да гледам филми. И май само това.
Белослава: Как, обичаш и да готвиш с мен!
Дара: Да, и това, обичам да готвя, снощи аз им сготвих вечерята.
Белослава: Не си ни сготвила, а ни приготви. Суши. Чудесно беше. Обичаме да готвим заедно, аз непрекъснато си купувам готварски книги, чета ги като художествена литература. Общо взето нашият татко е най-щастлив, с две жени, които обожават готвенето.
V. S. Дара, какво обичаш да правиш, когато сте с татко двамата?
Дара: Да рисувам. Той си рисува нещо свое и аз до него си рисувам мои неща. Иначе зимата се замерваме със снежни топки.
Белослава: Много са им груби игрите, малко са като играчка-плачка, язди го като кон и разни такива.
Дара: Да, татко си пада по войнишките игри и много обича да си играем като войници, което е малко опасно, но какво пък. Обичаме да се състезаваме с онези електрически колички с дистанционно. Като съм с татко правя малко по-мъжки неща, когато съм с мама – малко по-женски.
Белослава: Да, и от техните технически момчешки играчки постоянно микрофонът ми стои без батерии. Понякога се оказва, че дистанционното на телевизора е без батерия и не работи, по земята е пълно с дистанционни управления за колички и изобщо е един малък хаос понякога.
V. S. Специфична творческа атмосфера, може би?
Белослава: Ами да, има нещо такова. Когато Евгени рисува в ателието, тъй като то е вкъщи, от него се разнасят миризми на ацетон и разни художнически смеси, лакове. Дара се връща с изцапани ръце, рисувала с него. През това време музиката е надута до краен предел, защото мисля над някоя песен, пиша текст, записвам, кучетата лаят, изобщо всяка вечер атмосферата е много творческа, много е италианска.
Дара: Понякога Чопър ревнува от Бруно и се закача, много е забавно.
Белослава: Да, често сменяме килими, поради вълна от косми, много е драматично, но е хубаво. Пълна къща с обич и веселие. Обичаме да каним и гости. Когато Дара се прибере от училище често пита кой ще идва на гости днес. И тя много обича. А всичките ни приятели имат деца и настава пълен екшън, но според мен това е начинът, така трябва да протича ежедневието на хората.
Дара: Татко сега рисува нещо като комикси. И ми е закачил един в стаята.
Белослава: Той е на някаква поп-арт вълна в момента.
V. S. Кога за последно му поръча да ти нарисува нещо?
Дара: Ами сега съм му поръчала да ми нарисува стените на стаята.
Белослава: Да, сега графитите са ни в главата, трябва може би да извикам някой, който рисува графити…
Дара: Искам първо аз сама да се пробвам.
Белослава: Да, но сигурно после ще се наложи да пребоядисваме стените.
V. S. Имате си голямо доверие?!
Белослава: Да! Например при записа на новия ми сингъл „Празен поглед”, в който има много рапиране, много речитатив, за мен беше важно първо Дара и Евгени да го чуят и тяхното мнение е първото важно за мен. Така е и при съпруга ми. За него е важно първо нашето одобрение. Иначе и двамата с Евгени снимаме много. Аз съм завършила фотография в Лос Анжелис, в един много хубав колеж, но може би в един определен етап от живота ми ще се върна отново на тази вълна. Моят съпруг също снима и много често си правим експерименти, направихме цяла сесия по пистите, снимахме докато караме, снимаме Божидара, снимаме нашите приятели сърфисти, много снимки с приключения, които в същото време са и много арт.
V. S. Дара, каза, че искаш да се занимаваш с мода. Имаш ли си любим дизайнер.
Дара: Ами всички. Chanel, Dolce&Gabanna… Е, те не са ми от най-любимите, но ми харесват. Не им нося дрехи, но са хубави.
Белослава: Винаги изглеждат по-различни на закачалките, отколкото на ревютата. Аз много искам тя да прави тази разлика, защото децата много лесно се влияят. Понякога родителите бъркат, когато държат децата им да са облечени в скъпи маркови дрехи. За мен е по-важно едно дете да си бъде просто дете. Аз също самата не робувам на марки, ако нещо много ми хареса, си го купувам, предпочитам да имам нещо малко, но скъпо. Иначе обичам спортните линии, нося предимно гуменки и кецове Converse. И Дара ги обожава.
V. S. Нашият екип също сме фенове на Converse, знаете ли!?
Белослава: И ние само тях носим.
Дара: И аз, и мама в момента сме с кецове.
Белослава: За мен джинсите и кецовете са класика и винаги съм смятала, че ако една жена изглежда добре в гуменки и джинси, то тя неминуемо ще изглежда добре и на висок ток.
Иначе много обичам роклите, чувствам се много женствена с рокля и висок ток. Радвам се, че поне имам възможността да обличам красивите си дрехи.
V. S. Като те слушам, ми се струваш в хармония с целия свят около себе си! Действате много вдъхновяващо, и ти, и Дара!
Белослава: Благодаря ти! Стремя се да има хармония в живота ми, аз съм много дълбока, не прибързвам, обмислям, анализирам, може би затова. Зависи от нагласата и може би от възпитанието. Аз съм имала много силни моменти с моите родители, винаги сме били много близки. Заедно си плачем, заедно си се смеем. Моят баща, който често давам за пример, по време на един добър филм от миналото, „Сиеста” с Елън Баркин, се разплака, съвсем неочаквано за мен. Той е страшен мъжкар, a изведнъж пусна една сълза. Aз се обърнах към него и го попитах какво става, а той ми каза нещо, което ще помня цял живот: „Запомни, че в този живот най-важното нещо е да обичаш и да бъдеш обичан. ”И до днес изповядвам идеята, че шансът да обичаш и да бъдеш обичан е велико нещо.
V. S. За какво си мечтаете в момента?
Дара: Сега си представям какъв ще ми е апартаментът, ако уча в Париж или в Милано. В Париж, да гледа към Айфеловата кула, например.
Белослава: Може би да пея с Ерика Баду, например, или да запиша песен с Боб Синклер. Искам да пея в Ню Йорк. Иначе сега в Москва ще пея в Балшой театър. Мечтая да сме щастливи.
Дара: Аз искам да участвам в Страх. Обичам да гледам страшни филми и може би затова обичам да гледам това шоу.
Белослава: Това не е страшно, а гнусно.
Дара: Да, ако те накарат да ядеш хлебарки e гнусно, но има и доста страшни неща, като да скочиш от високо…
Тук разговорът ни прекъсна толкова естествено, колкото може да бъде само една приятелска среща. Пълноценна, без излишни изводи и заключения, просто един момент, от който си имал нужда.
