Български офицери и войници разглеждат новия брой на вестник “Народна армия”. Прага, септември 1968. Снимка: Полк. Първанов, архив на Министерство на отбраната
В Будапеща в четвъртък отбелязаха международния ден в памет на жертвите на тоталитаризма. Два дни по-рано в Прага и Братислава имаше церемонии за 44-та годишнина от смазването на пражката пролет.
В България и двете дати бяха пестеливо отбелязани в справочните рубрики на някои вестници. Властта не се сети. Тя принципно не се сеща много за подобни годишнини. И по-добре, като си спомним кой беше главният герой,
когато миналата година “партията и правителството” почете жертвите на тоталитаризма. С малки изключения не се сетиха и медиите.
И Рибентроп, и Молотов, и Брежнев, и Дубчек, и жертвите отдавна ги няма. Нищо ще помогнат да се спечелят избори, нито ще осигурят реклама.
В замяна на това обаче широка гласност получи новината, че известен телевизионен водещ възражда предаването си, събирало милиони зрители на единствената телевизия през 80-те години.
За автентичното усещане ще допринесе и студиото, което напълно ще запази оригиналния си дизайн. Без промяна ще бъдат графичният облик, музиката и разбира се, денят и часът на излъчване – всяка неделя от 17 до 19 ч., пише “Дневник”.
Mediapool публикува снимка на побелелия водещ. Предаването може и да е интересно, побелелият водещ има какво да каже и умее да го прави, макар май Хераклит беше казал преди няколко хиляди години, че не се влиза два пъти в една и съща река.
Не това е въпросът.
Старата рамка на едно предаване от преди десетилетия е също като маслото със стария, не особено красив етикет от 80-те, главата на вестник “Свободен народ” или плакатът с Тодор Живков,който посреща пътниците край Несебър.
Déjà vu.
Въпросът е, че се търси аудитория /клиентела/ с нещо старо, видяно, изпробвано, проверено в миналото. В онова минало, когато лютеницата беше истинска, “Раковски” не се изкачваше от “Дондуков” към “Московска” толкова стръмно, а левът бе по-скъп от долара.
Върви се с гърба напред.
Впрочем, на умението да води манифестации на площад “9 септември” с гърба напред дължи кариерата си известна роднина на член на днешния български кабинет. Стигнала е далеч. Така че всичко е логично. Държавата принципно върви с гърба напред и втренчена в пъпа си.
До преди няколко години социологически проучвания показваха колко силни били носталгичните настроения в българското общество. Скоро подобни анкети не е имало, но при една от поредните тототрески преди 1-2 години, когато се бяха събрали няколко милиона лева и държавната телевизия посвети на факта специално предаване, един зрител попита в ефир: “Защо при Тодор Живков по-често се падаха шестици?”.
Какво повече? Шом и шестиците в тотото тогава са били повече, защо трябва да се търси нещо ново. Връщаме и “Всяка неделя”, и маслото. Член първи вече се е настанил.
Ходът с гърба напред, регенерираното предаване и изкопираният етикет няма да върнат времето, няма да направят косата на водещия отново черна, няма и да съживят онези, дето ги няма.
Втренчването в отминалото (не изучаването на миналото, с това се занимават малцина и те пораждат недобронамереност у носталгиците, които не пожелаха да си спомнят, че на 21 август 1968 в Прага влязоха и български войници) ражда само пасивност. И извежда на дневен ред вечния български въпрос за жабетата.
От Kafene.net
