ТОВА Е 6-ти ФИЛМ ОТ РУСКАТА ПОРЕДИЦА:
„ИСТОРИЯТА- НАУКА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА“
В летописите Велики Новгород винаги е заемал особено място сред другите руски градове. През цялата руска история до началото ХVІІІ век наравно е съперничил отначало с Киев, а след това с Москва за правото да се нарича столица. Всичко това е известно от учебниците. Но само разкопките, които се извършват в съвременния Велики Новгород дават основание да се твърди, че Велики Новгород на Волхов в действителност никога не е бил крупен държавен и търговски център. Освен това анализът на старинните летописи и хроники извършени от руските учени е показал, че много записи в тях противоречат на общо приетия поглед на историята.
Действително ли градът на Волхов е знаменития Велики Новгород-блясъка и славата на цяла Русия?А ако това не е така, кой от древните руски градове е бил този от летописите Велики Новгород? А може би Велики Новгород е нещо повече отколкото просто град?
Чрез изучаване на старите документи учените са започната да отбелязват множество странни несъответствия, за които официалната история е мълчала. По ученическите учебници Велики Новгород е известен като най-големия град в Русия. Той е изиграл важна роля в историческото минало. Първият руски княз Юрий се счита, че е от Новгород. Наименували се Новгородски князе- Владимир Святой, Ростислав Велики, Александър Невски. За това разказват летописите. От тях е известно, че Велики Новгород и Москва са били свързани с Велик път. Великите князе Киевски, Владимировски и Московски постоянно пътували във Новгород. Но тогава между Киев и летописния Новгород, между Москва и летописния Новгород трябва да има пътища, които са свързвали градовете. Интересно по какви пътища великите князе пътували от Москва до Новгород на Волхов?
Градът в този смисъл е съвсем изолиран на много стотици километра. От него по направление към Москва и Киев няма никакви исторически центрове, освен Псков, близък с Новгород отдалечен на не по-малко от 500 км. Съответстват ли на тези описания, на тези от летописите? Веднага се наби в очите, че не съответства и то много не съответства.Карамзин в „Историята на Руската държава“ определено указва, че основния международен търг в Русия в това време е бил не далеко от Ярославьна р. Молога. На какво да се вярва? На летописите или на „Историята на Руската държава“?
В знаменитата книга на Сикизмунд Герберщейн „Записки о Московии“ Виена 1557г. веднага се вижда, че названието Велики Новгород няма символ за град. Всички останали градове на тази карта са обозначени с неголеми картинки символи, показващи точното местоположение на града, а също така са подписани. Без символ е един град – Велики Новгород. Добре се вижда, че р. Молога е неправилно изобразена, няма го завоя. Тя е права и попада в Псковска област. Направо върху гората е написано с големи букви Велики Новгород.
Откровено се вижда, че хората, които са правили тази карта поставили названието Велики Новгород по- късно, защото са изтрили горите и този надпис е написан по-късно. Това е гравюра, която може да се редактира. Гравюрите се явяват отпечатък от гравюрната дъска, на която се изрязват изображения. При желание може да се шлайфа плоскостта в някакво място и да се изреже друго изображение. На отпечатъка това изглежда като рисунка с молив, която са изтрили а на нейно място са нарисували нещо друго. Това и виждаме на картата от 1557г. Защо е направено? За кого е било изгодно? Създадената в 17 век нова историческа наука е станала важен инструмент в идеологическата борба. Тя е направила Велики Новгород малък забутан град. В последващите столетия версията на историята по Скалигер по всеки начин е поддържана и развивана. Историците, в това число и руските се занимават с това и до днес. Често даже и без да подозират за това. Кой, кога и защо ги е напътил по този път?
В тази идеологическа война против голяма роля са изиграли Романови /царете/.Оказали се във властта те от самото начало се държали, все едно, че са поставени от чужденци на руския престол. За да изтрият следите от империята- разгромявали манастири, изгаряли се библиотеки, унищожавали се старинни летописи, разбивани са паметници и фрески. Ефективният метод на унищожение на историята е добре познат на тези, които със сила са завладявали властта.
Изтрий гордостта от великото минало на страната и такъв народ може лесно да се управлява.
Анализът на летописите и други документи от миналото осъществен от метамаците Анатолий Фоменко и Глеб Носовски доказва, че общоприетата днес история е далече от истината.
С тях може да спорите или да се съгласите, но главното към което призовават е да се възстанови истината за историята.
част 1
част 2
част 3
част 4
част 5
