Сигурно доста хора си задават въпросите: Съществуват ли наистина вампири? Смъртоносно ли е ухапването от тях? От Ада ли идват дяволските изчадия? Има ли начини да се предпазим от тях? Колко опасни могат да бъдат те?…
Нормално е тези въпроси да са изключително популярни в наши дни, тъй като кино-индустрията постоянно ни залива със спиращи дъха филми на ужасите.
Не всичко обаче в телевизионните екранизации е измислица. Съществуват реални факти, явления и доказателства, които са послужили за появата на митовете за вампирите – свръхестествените създания, които пият човешка кръв за да съществуват.
Кои са основните характеристики на вампирите? Те имат остри предни зъби, страхуват се от ярка слънчева светлина,и… от чесън също. Всички тези признаци са следствие на изключително рядка в нашето съвремие болест, наречена порфирия. От заболяването страда един на 200 хиляди души.
Според легендите, които се носят причината за появата на порфирията, е кръвосмешението. В Средновековна Европа монарсите и аристократите често встъпвали в роднински бракове.
Монарсите дори били принуждавани да взимат за жени своите сестри, братовчедки или други близки родственички. Според науката и медицината порфирията е наследствено заболяване на черния дроб, при което организмът не произвежда достатъчно хемоглобин.
Във всички исторически източници и филми, вампирите са изобразявани с големи и остри зъби, с които пробиват тялото на жертвите си. При порфирията размерът на зъбите нараства, кожата около устните и венците изсъхва и става твърда. В резултата на това кучешките зъби се оголват, придобиват червеникав оттенък, а кожата по тялото избледнява. Симптомите на порфирията се утежняват от излагане на слънце, което кара жертвите да го избягват на всяка цена. Слънчевата светлина предизвиква алергия върху кожата, тя променя пигментацията си, появяват се огромни и болезнни мехури. Някои случаи на порфирия се свързват и с неврологични увреждания, които водят до лудост и анемия, а срещу нея кръвта е играела ролята на лек. Заради пониженото производство на хемоглобин, прокажените изпитват желание да пият кръв.
През Средновековието лекарите не намерили по- добро и ефикасно лекарство за това, освен да предложат на болния една чашка прясна човешка кръв.
Освен това страдалците имали непоносимост към силни миризми като чесъна. Той отделя вещества, които значително усилват симптомите на порфирията и карат “вампирите” да страдат. Така възникнал митът, че чесънът е в състояние да ги прогони.
Съвременната медицина е категорична, че много хора живеят с болестта порфирия, без да подозират за това, тъй като имат късмет тя да не се е проявила с познатите вече симптоми.
Вследствие на коварната болест клетките стареят с по- бързи темпове, заради което болни от порфирия деца приличат на старци със своята отпусната и сбръчкана кожа. В крайна сметка вампиризмът не се оказва нещо необичайно и свръхестествено, а си има своето логично и медицинско обяснение…
