В началото на втори век от Новата ера живяла жена на име София с трите си дъщери Вяра, Надежда и Любов. Тази мъдра майка посветила целия си живот на това – да възпита християнски дъщерите си.
Слухът за това бележито семейство стигнал до императора и той заповядал да му доведат тези християнки, отдали живота си на вярата. Разпитал ги за техния род, имената им, за вярата им, след като изслушал отговорите на майката, изпратил семейството при една знатна римлянка-Паладия. Ден и нощ там София беседвала с дъщерите си за вярата в Христа Бога. Решението било да понесат всичко в името на Господа.
Император Адриан решил да подложи християнките на съд, за да отстъпят от вярата си. Опитал с всяка една поотделно да принуди да отстъпи от вярата си. Започнал с най-голямата Вяра, като поискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида, но тя отказала. Била обезглавена. След това започнал да уговаря средната Надежда, подлагайки я на ужасни мъчения. Съблекли я и я били, разярен от твърдостта й, Адриан заповядал да я хвърлят в кипящ котел с масло и смола. Спасителят я запазил невредима. Победен от тази девица Адриан заповядал да я обезглавят. След претърпяния неуспех с големите сестри, императорът пристъпил към най-малката Любов. Нито заплахи, нито убеждавания не могли да поколебаят любовта на момичето към Господа. Императорът издал заповед момичето да бъде обезглавено.
Майката взела телата на момичетата и ги погребала в скъп ковчег на висок хълм, извън града. Три дни прекарала на гроба плачейки и молейки Господа. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си. Добри хора християни погребали майката до дъщерите й. Това станало през 126 г. от н.е. Мощите на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и София почиват в Елзас, Франция.
krasivasi: Вяра, Надежда, Любов и майка им София!
