След хамадриадите (нимфите, които се раждат и умират заедно с дървото, на което са вречени) идва ред на сцената да затанцуват вилисите; през звездната за световния балет 1841 г. Адолф Адам за два месеца създава своя шедьовър „Жизел“ – една от най-любимите и най-често изпълнявани творби в балетното изкуство. Успехът на балета „Жизел“ се пренася и върху следващите му балети: „Хубавицата от Ган“ (1842), „Своенравната жена‘‘ (1845), „Мраморната девица“ (1845) – всичките поставени в Парижката опера. Ръководството на операта обаче е сменено и новият директор спуска завесата за творбите на Адолф Адам. Композиторът решава през 1847 г. да основе собствен театър, където младите автори да представят оперите си и цялостното си балетно изкуство. Заради революцията през следващата година театърът е затворен и Адам е затиснат от огромни дългове.
Това го принуждава да твори още по-активно, да припечелва допълнително и от журналистика. Избран за член на Френската академия през 1844 г., четири години по-късно Адам е поканен за професор по композиция в Парижката консерватория, който пост заема до смъртта си, без да спира да създава стойностни произведения, сред които оперите „Нюрнбергската кукла“ (1852), „Ако бях цар“ (1852), „Фапстаф“ (1856), балетите „Гризелда“ (1848), „Кръщелницата на феите“ (1849), „Корсар“ (1856). Накрая изплаща всичките си задължения, но с цената на собственото си здраве.
Адолф Адам умира на 3 май 1856 г. в Париж.
Идеята за написването на балета „Жизел“ е на френския писател Теофил Готие (1811-1872). Тя се поражда у него, след като се натъква на едно поетично старинно предание в книгата „Германия“ на Хайнрих Хайне (1797-1856): „В една част на Австрия има легенда от славянски произход. Това предание е за танцуващи привидения, известни под името вили*. Вилите са годеници, умрели преди сватбата си. Бедните млади създания не са намирали спокойствие в гроба, тъй като приживе не са задоволили желанието си да танцуват. Затова те излизат среднощ от гробовете си, събират се на групи край големите пътища и причакват минувачи. Тежко и горко на момъка, когото срещнат! Увличат го в буйни непрекъснати танци, без отдих, докато падне мъртъв от изтощение…“
Завладян от идеята, Готие привлича за сътрудник опитния оперен и балетен драматург и хореограф Верноа дьо Сен Жорж (1801-1875), с когото написват либретото. Предлагат го на Адолф Адам. Композиторът тъкмо е завършил най-новия си класически балет „Хубавицата от Ган“ и премиерата е насрочена. Либретото изпълва Адам с възхищение и той предлага на директора на операта Пийе да отложи премиерата на „Хубавицата от Ган“, като вместо това поставят „Жизел“. Задължава се да напише музиката максимално бързо и наистина след два месеца, през март 1841, завършва балета „Жизел“.
С хореографията се заема Жул Перо (1810-1892), талантлив балетмайстор и танцьор, а главната роля е възложена на жена му, блестящата балерина Карлота Гризи (1819-1899). Подготовката преминава твърде драматично.
