Патиланска работа, драги ми Смехурко
Бяла, спретнатакъщурка,две липи отпред.Тука майчина милувкасетих най-напред.Тука под липите старине веднъж играх;тука с весели другарискачах и се смях….Къщичке на днитезлатни, кът свиден и мил!И за царските палатине бих те сменил!
Това е стих, който няма нужда от представяне. Той извиква сълзи в очите, независимо къде по света се намираме. Всеки от нас го знае, но често забравяме кой е авторът му, защото сякаш сме го писали самите ние, бихме искали да бъде така.
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е отговаря на голямата му душа. Генчо Станчев Негенцов e името, под което се ражда на 26 септември през 1886 година в град Габрово един от най-любимите на поколения български деца, писатели. Но името му се струва прекалено обикновено и затова си измисля ароматен псевдоним.
Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време след това работи като учител . Учениците го обичат и той ги обича и именно на тях той посвещава първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет, завършва право с докторат в Брюксел, Белгия Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България.
Сладкодумника
Така го наричали близките му. Едно от любимите неща на Ран Босилек били импровизираните анкети със случайно срещнати хора на улицата. Спирал ги и ги питал дали знаят кой е написал „Облаче ле, бяло“. Повечето отговаряли, че това е народна песен и той бил доволен, защото според него по-голямо признание не било възможно . Това разказва внучката му Ралица Негенцова.
Всъщност много от най-известните творби на твореца често са припознавани за народно творчество. Такива са приказките „Дядо вади ряпа“, „Неродена мома“, „Жива вода“, „Косе Босе“. Може би, защото са толкова обичани и се предават от баба на внуче, от майка на дете или пък защото, когато ги чете, всеки човек ги усеща като народна мъдрост. Такова е творчеството на Ран Босилек – мъдро и приказно.
И палаво – като Патиланското му царство. Всеки от нас е бил Патиланчо, а после може би се е превърнал в баба Цоцолана, но винаги с усмивка на лице. Ран Босилек е като ран босилек – уханен и вечен, през поколения и исторически епохи, български.
Я кажи ми облаче лебялоот где идеш де си милетяло?не видя ли бащини мидвории не чу ли майкада говори?Що ли прави мойточедо мило,с чужди хора, чуждихляб делило?ти кажи й облаче ле бяло,че жив и здрав тукси ме видяло.И носи й от менмного здраве.Много мина, мъничкоостана,наближава в селода се върна,да се върна майкада прегърна.
