С тези домашни бисквитки улучих право в десятката. Рядко правя домашни сладки. Предпочитам да забъркам нещо по – солидно, като кекс например, за да има поне за ден – два и камарата с чинии и тави в мивката да се свежда само до купата и бъркалките на миксера. Забъркването на тези кукита се оказа бърза и фасулска работа. Докато се завъртиш и са готови. Обичам тези рецепти. Приготвих ги за отрицателно време, а им се каня не помня вече от кога. А сполучливата рецепта дължа на една очарователна млада и красива американка – Brit Morin, която дава точно шест рецепти за тези изкусителни бисквитки. След като рецептата е толкова сполучлива, ще ги направя и в другите варианти, задължително! Без бирата…
Започнах с рецептата с розмарин, защото бях любопитна за вкуса, пък и трябваше да употребя част от пресния розмарин, който отглеждам на терасата. За да не го изгубя, се наложи да го взема и на морето, заедно с босилека. Ами щяха да загинат иначе…
Необходими продукти:
250 гр. меко масло
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1/2 ч.л.сол
400 гр. пълнозърнесто брашно
1/2 ч.ч. бяла захар
1/2 ч.ч. кафява захар
1 ванилия
2 яйца L
100 гр.тъмен шоколад, нарязан на кубчета
2 ч.л. пресен розмарин
Начин на приготвяне:
Разбива се маслото с двата вида захар до пухкава пяна. Последователно се прибавят яйцата, като след всяко се разбива добре, до пълно усвояване. Накрая се прибавя пресятото брашно със солта и содата. Когато се усвои, се прибавя шоколадовия чипс или нарязания шоколад и ситно нарязания пресен розмарин. Не прекалявайте с последния, защото има силен аромат и може да доминира над шоколада. Внимателно се разбърква с шпатула и цялата смес се слага във фризер за няколко минути, за да се стегне леко, докато приготвите тавичката за печене със сладкарска хартия. С мокри ръце направете топчета и ги наредете шахматно. Пекат се на 170 градуса за 9-11 минутки, или докато краищата им покафенеят. Наблюдавайте ги, знаейки характера на фурната. Моята е толкова силна, че редовно прегарям, ако не стоя до нея. Затова винаги съм строена до нея, като войник на стража! Или намалявам споменатите градуси, за да съм спокойна и да напусна“бойното поле“ за минута…
Толкова са сполучливи, че смело ги препоръчвам като подходящи за сутрешното или следобедното кафе. Вкусни, топящи се в устата и изчезващи полекичка, напускайки кутията… А аромата на розмарин в съчетание с шоколад е неустоим. Препоръчвам ги с двете ръце. Тази рецепта определено ще заеме едно от първите места в моите кулинарни попадения! Ей, открих и аз накрая Америка и американските кукита…Имало защо да са така популярни!…