в. Дейли телеграф
Барак Обама на среща със свои привърженици във Форт Майърс, Флорида. Снимка: Ройтерс
По време на миналогодишната епична предизборна кампания Хилари Клинтън каза, че в Белия дом “няма време да се учиш докато работиш”. Джо Байдън също отбеляза, че президентството не “е работа, която се поддава на учене в крачка”. И двамата се целеха в тогавашния си основен противник. По-късно госпожа Клинтън привнесе своя “дългогодишен опит”, както се изрази тя, към ролята на държавен секретар, а Байдън смени 36-те си години в Сената за вицепрезидентския пост.
„Новобранецът”, на когото се присмиваха, е президент. А думите на бившите съперници отново преследват Обама. След едно определено бурно начало на президентството си, той призна, че е “сгафил” и се връща към онова, което е усъвършенствал в политическата си кариера – кампаниите. В Елкхарт, Индиана, и Форт Майърс, Флорида, Обама се опита да си върне контрола върху политическия дневен ред чрез срещи-разговори с избирателите в два от колебаещите се щати, които му донесоха изборна победа.
Въпреки това той вече води сериозна битка и продуктът, който предлага, не е самия себе си, а пакет за стимулиране на икономиката. Стойността му е близо един трилион долара и е пълен с любими на демократите проекти за разходи, които събудиха позадрямалите републиканци в Конгреса и в момента се подкрепят от едва една трета от американците.
Какъв президент ще се окаже Обама предстои да разберем. Миналата седмица той изпадна в ролята на изненадан страничен наблюдател, сломен от събитията, след като загуби своя ключов довереник Том Дашъл поради скандала с неплатените му данъци за над 128 000 долара за ползване на шофьор и лимузина. Според Обама и съветниците му това недоглеждане нямаше значение, тъй като не би могло да има съмнения във всеобхватната добродетелност на новия Бял дом. Той сгреши и сякаш не беше в час, като си мислеше, че обикновените хора няма да забележат контраста между обичайната политическа практика и лозунгите срещу нея през предизборната му кампания.
В момента Белият дом е в режим “контролиране на щетите”. В предаването си “Дейли шоу” Джон Стюарт представи карикатурно говорителя на Обама Робърт Гибс като телефонен секретар, който не отговаря – подобно на говорителите на Джордж У. Буш. След това бившият стратег по кампаниите Дейвид Акселрод беше изпратен да разясни плана за стимулирането на икономиката по телевизионни студия. Това обаче си беше само “закърпване на положението”.
Американското президентство е несравнима с нищо друго платформа, която предлага на заемащия я определена доза инстиктивно уважение и доброжелателност и своеобразен мегафон, с който гласът му се чува в 50 щата и в останалата част на света. Но това е и едно самотно място за боязливите. В първите дни на своя мандат Обама изглеждаше пасивен и несигурен. Вместо да изготви свой собствен законопроект за стимулиране на икономиката, той възложи тази задача на демократите в Капитолия. Те направиха своя избор – да изразходват средства за проекти за контрацепция и за разкрасяване на парковото пространство пред Капитолия – пред тяхната сграда – с което предоставиха на републиканците много козове срещу пакета.
С дребен шрифт в текста на законопроекта беше вмъкната клаузата “Купувай американското”, която предизвика вълни от ужас от Брюксел до Пекин и породи страхове за търговски войни и нов американски протекционизъм. За президента беше трудно да защити законопроект, който най-вероятно самият той не подкрепя напълно. Той нито подкрепи пакета като макар и несъвършен, но необходим, нито се опита да направи значителни промени по него. Вместо това той се опита да омае републиканците центристи със собствената си персона и с покани за коктейли в Белия дом и на празненството за Супер купата. Това не даде резултат. От 219 републиканци в Конгреса само трима гласуваха за законопроекта. Въвеждането на таван от 500 000 долара за заплатите на някои висши служители на Уолстрийт беше празен и вероятно непродуктивен популизъм.
Обама изостави благите приказки и в Уилямсбърг заговори по-агресивно. Рязката промяна в тона ще има своята цена, както и двойният стандарт – той се обяви срещу вредата от упражняването на влияние и лобирането, и в същото време даде “карт бланш” на Дашъл, който не си беше плащал данъците – мнозина обикновени американци няма да му простят това.
“Живяхме с това две години и го забравихме за две седмици”, каза печално Гибс, запитан защо екипът на Обама загърби собствените си принципи, само защото искаше старият му приятел да влезе в кабинета. Активистите, които бяха гръбнакът на предизборната кампания на Обама, не кипят от ентусиазъм. Малцина отговориха на призива му през уикенда да се организират сбирки, за да се търси подкрепа за плана за стимулиране на икономиката. На Обама може да се прости малко носталгия. Телевизионното предаване “Saturday Night Live” си направи лека закачка с него, измисляйки обръщение към нацията, в което той спира да говори за икономическите проблеми и казва: “Спомнете си изборната нощ. “Грант парк” в Чикаго. Хубаво време. Oпра. Бялото момче, на което Опра се беше подпряла и плачеше. Хубави времена.”
Обама започва да осъзнава, че да управляваш, не е същото като да водиш предизборна кампания. Неуспехите на Буш ще му дадат известна отсрочка, а и имиджът му на човек на промяната остава силен. Но да взимаш решения и да боравиш с лостовете на властта е нещо съвсем ново за него. И това си личи.
По БТА
