Заговори се за поредния данък – този път върху депозитните лихви. Днес пък го обявиха за свършен факт, макар на практика да не е. Целта е върху печалбите от лихви да се плаща 10% данък. Блогът за икономика направиха доста добър анализ кой какво спестява в банките и какво е реалното разпределение на депозитите. Факт е, че лихвите падат, повечето сметки не са дори спестовни, а банките ще имат допълнителни разходи.
Всичко това сочи, че приходите в бюджета от този данък ще намаляват силно. Разбира се, Дянков твърди, че целта не е още постъпления, а синхронизиране на данъчното облагане. Наистина в много държави има такъв данък, но доколкото ми е известно – не във всички. Дори обаче да сме единствените останали, това въобще не е аргумент да го въвеждаме. Движещите сили в икономиките ни са различни, а и слава богу няма още единна данъчна политика в ЕС. В Германия, например, има църковен данък, който всеки декларирал се за католик плаща. Имат и данък „солидарност“ – 5.5% отгоре на социалните осигуровки, който всеки западна Германия плаща и който отива за развитието на изостаналата източна Германия. Значи ли това, че трябва да ги въвеждаме и ние?
От друга страна, наистина говорим за приходи. Парите правят пари и въпреки да са малко, това е пак печалба. Ще дам пример отново с Германия – за всяко евро лихва, което банката ми дава за разплащателната сметка, веднага след това ми взима 45 цента данъци. В България за такава разплащателна сметка данъците върху лихвите ще са сумарно не повече от левче. Друг е въпросът обаче колко ще поскъпнат банковите операции. Технически няма се налага голяма промяна, но несъмнено банките ще използва това като извинение да надуят таксите „на око“. Така за всеки лев получен от държавата от новия данък, за хората използващи разплащателни сметки (тоест всички българи) тежестта ще е двойна и тройна.
Затова си мисля, че има логика да се променят условията на данъка и да се въведе условие – ще се облагат само тези приходи, които са от сметки с лихви по-големи от основния лихвен процент. Това ще изключи почти всички разплащателни сметки и ще остави само тези, които наистина държат парите си в депозити заради лихвите. Икономисти предупреждават, че дори тази мярка ще доведе до отлив на депозити и риск за банковата стабилност. Този тип данъци най-често целят пренасочване средства от един сектор в друг. В случая, когато стане по-малко изгодно да се държат парите в депозит, доходността от различни типове инвестиции може да стане по-атрактивна. Така може да се раздвижи финансовия пазар и да се образоваме за по-рискованите алтернативи.
Разбира се, по-добрият вариант е да се направи нещо съвсем друго – да се облагат всички печалби от лихви и да може всички платени лихви да се приспадат от данъчната основа. Така ще се облекчат домакинствата и бизнеса и намали вероятно най-големия бич за развитието на икономиката – междуфирмената задлъжнялост и просрочените кредити. Заемането на пари ще стане по-евтино, а това е предпоставка за разтеж.
Притеснително е, че тези неща не се поставят на обсъждане. Четем само съобщения на Дянков служебно рапортувани от медиите без реален дебат за нещо толкова важно. Това в никакъв случай не е рутинна мярка в рамките на задължително синхронизиране на законодателствата в съюза. В никакъв случай ефекта му няма да е малък. Хвалим се, че не сме Испания или Гърция и имаме стабилен бюждет, който не налага повишаване на данъците и повсеместни орязвания на харчовете. От друга страна, неразделна част от привлекателността на България като инвестиционна дестинация е стабилността и предвидимостта на данъчната система през годините. Тогава за какъв дявол въвеждаме данък – било то логичен или не – само за „ей така, защото трябва“? Отново проблемът не е в какви решения се взимат, а как се взимат и как се прилагат.
Тази статия е публикувана на 11 октомври 2012, има 620 думи
и е в следните категории: България. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.
Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.
