Подкрепата на сърбите за членство в ЕС намалява. Според изследването „Гражданите на Сърбия между ЕС, НАТО и Русия”, проведено от Белградския център за политика за сигурност, само 47% от въпросните граждани желаят страната им да се присъедини към ЕС, докато 35% изрично се противопоставят на европейската интеграция. Не само, че ентусиазмът на сърбите се спихва с всяка изминала година, а сред най-явните опоненти на Брюксел са младите хора до 29 г. (41,5%). Охлаждането на евросимпатията и възходът на евроскептицизма са логично следствие от дългата поредица от условия за следващите стъпки по пътя към Европа. Тези настроения се подхранват и от изказванията на водещите политици в страната, от които през последния месец почти не можеше да се чуе блага дума за съюза.
Държавните мъже в западната ни съседка заявяват директно, че искат да бъдат част от голямото семейство, но не на всяка цена. Те не крият разочарованието си от европейските дефиниции. Репченето на Белград по повод териториалните формулировки на Брюксел не може да е за сметка на елементарно достойнство в този процес. Само за протокола – на народа служат премиерът Ивица Дачич, известен още като Малкия Слобо, и президентът Томислав Николич, в миналото дясна ръка на Воислав Шешел.
След доклада на ЕК, изтъкан от критики за нарушаване на човешките права, организираната престъпност и корупцията, властите в Белград бяха категорични, че претенции, свързани с териториалната цялост на Косово, са неприемливи. Николич в прав текст обяви, че Сърбия ще се откаже от ЕС, ако й бъде поставено официално условие за признаване на Косово. Дачич пък прати по дяволите съюза, чийто входен билет е гей парад, и подхвана пак Косово. А ЕС не желае и дума да отваря за подялбата, с което на практика отлага датата за преговори.
Белград си дава сметка за важността на преговорите, които ще повлияят на сръбската икономика. Популярният патриотизъм, който демонстрира, означава загуба на важни инвестиции, но е удобен на властите, които не си търсят други извинения за отлагането на институционалните и структурните реформи. И все пак не е маловажно, че за 2011 г. държавният дълг на страната е 47,89% от БВП (според МВФ), а външният дълг е 80% от БВП, или $30,9 млрд. В същото време Сърбия се оказва на 59-о място по златни резерви в света с 14,8 тона.
ЕС остава най-важният търговски партньор на страната, но Белград не забравя да поглежда с едно око и към Москва. Газопроводът „Южен поток” е на път да получи статут на национален проект, а Сърбия разчита на поевтиняване на руското синьо гориво от 2013 г. Пък и за тази година руските инвестиции в икономиката ще надхвърлят $1 млрд.
След успешния опит с приемането на Гърция през 1981 г. Европа си въобрази, че може да реши проблемите на Балканите, като приема в голямото си семейство поетапно страните от региона. Съдбата на Сърбия е доста по-различна от гръцката. Тя получи статут на кандидат-член като награда, че предаде на Хага военнопрестъпници, които по-голямата част от сърбите и хърватите възприемат като герои.
Да си пламенен поддръжник на европейската идея в момент като този, когато общото бъдеще е все по-неясно, а Великобритания обявява референдум за оставането си в ЕС, не е много популярно. Никой не знае докъде ще мутира Европа – федерация, живот на няколко скорости или многополюсен модел.
Според ООН от балканските народи сърбите живеят най-кратко. За какво ли им е да си съкращават допълнително живота с нобелист, който се гърчи в мизерия? Същият призьор, който готвеше мащабна военна операция с цел хуманитарна помощ в Либия или стриже с все по-свирепи мерки за икономии гражданите си. Може да изчакат още, поне докато не отличат Барозу или Ромпой с „Оскар“. Те сърбите и без това си имат свои заслужили личности. Като „миротвореца” Караджич, който преди дни в Хага сам си поиска награда.
