Artist of the Week – Бистра Косовянова | Public Republic

2
Добави коментар
Supernel
Supernel

Интервю на Анелия Стоянова с Бистра Косовянова

Как ти хрумна нестандартната идея да твориш изкуство от непотребни пластмасови бутилки? Защо се насочи точно към изработване на осветителни тела?

Сложен първи въпрос, но безспорно много интересен, често ме питат точно това, но до сега не съм намерила логичен отговор. Откъде идват идеите? Как се появяват в нечие съзнание? Дали на човек му хрумват идеи, или идеите осеняват конкретен човек? Не знам, но се радвам и съм благодарна, че се случи.

Причината поради която превръщам бутилките конкретно в осветителни тела е, че привнесената светлина е тази, която разкрива достойнствата и красотата, на този иначе пренебрегван материал и това всеки може да го види; следващия път, преди да изхвърлите празната бутилка, погледнете през нея към Слънцето и ще се убедите сами как мигновено материалът се променя, когато бъде осветен.

Когато погледне за първи път твое творение, човек трудно би предположил, че се изработва от рециклирана пластмаса. Как протича „магията”, която превръща рециклираните бутилки в уникални осветителни тела?

Голяма част от „магията“ протича тривиално. Доста време прекарвам в миене на старите бутилки, сваляне на етикетите и ненужните им дръжки. Самият творчески процес протича от само себе си.

Обичайно режа, оформям и сглобявам отделните части без сериозна предварителна подготовка или старателно скициране. Старая се да държа в съзнанието си една основна идея, към която се стремя, но оставям процеса да бъде водещ, поради което често се получават крайни резултати, които изненадват и самата мен.

Точно това е нещото, което ме очарова най-много, и което мисля, че е валидно за творците генерално – осъзнавам, че в този процес аз съм само посредник и колкото по-малко привнасям в него от рационалното си мислене, толкова по-добри резултати получавам.

Красиво е и в това се състои магията, този път без кавички.

Какво научи за светлината, задълбочавайки се в нейните особености?

Светлината е сила, светлината е живот, светлината е трансформация. Пречупена през различно пространство, материя и цвят Светлината носи различни внушения.

Например, стоейки пред някои от творбите, много от зрителите споделят, че като че ли могат да усетят топлината, която тези произведения излъчват. Светлината предизвиква различни емоционални реакции у зрителя, като моята задача е да насоча тези реакции в посока на хармония, топлина, мекота, нежност, спокойствие…

От всяка бутилка ли се получава лампа, или все пак има някакви критерии за подбор?

Нямам критерии, експериментирам с удоволствие с всичко, което достигне до мен като материал. Случи се една приятелка, която пътува в Румъния, да ми донесе бутилка оттам, каквато тук не бях срещала и около която се оформи цялостно произведение.

Възможно е бутилка, която е нестандартна като форма или цвят, да ме вдъхнови за творба, но в общия случай ползвам това, с което в момента разполагам.

Имаш ли любим цвят? Как се получава палитрата от цветове, вплетени в артистична светлина?

Нямам любим цвят, или по-скоро всички цветове са ми любими. Когато нямам предварително зададени условия изборът на цвят за дадено произведение е спонтанен.

Когато изработвам поръчка за конкретен интериор, естествено се съобразявам предимно с него и цветовите акценти, които вече съществуват там.

Какво е преимуществото на артистичните осветителни тела пред една обикновена лампа? Защо според теб трябва да имаме по едно такова в домовете си?

Според мен функцията на изкуството и съответно на арт осветлението в частност е преди всичко да създава настроение и хубава атмосфера, като комуникира със зрителя на едно деликатно и фино ниво, подобрявайки качеството му на живот. Често това може да не е просто „поредният красив обект у дома“, а творба, която да ни провокира към по-задълбочен размисъл и комуникация със самите себе си.

Наричам лампите, които създавам „светлини за малките часове“, защото според моето усещане е най-подходящо човек да им се наслаждава късно вечер, когато е оставил тревогите и хектиката от изминалия ден зад гърба си, а планове за новия ден е рано да се правят.

В този промеждутък от време намирам за най-подходящо човек да се отпусне в атмосферата, която носи това дискретно осветление. С тези лампи нямам за цел да заменя обикновените такива, а по-скоро да бъдат едно красиво и много зареждащо допълнение във интериора на дома, а и не само.

Смятам, че са много подходящи също така за интериора на публични места като барове и заведения, а дори и под формата на нощна, дежурна светлина на красивите витрини на магазини, аптеки и всякакви търговски помещения.

Съвсем скоро се състоя първата твоя изложба. Какви бяха отзивите на посетителите?

Прекрасни! На този въпрос мога да отговоря най-добре със снимка. По време на изложбата всеки посетил имаше възможност да остави мнение под формата на бележка (като най-малките дори се вдъхновиха и да рисуват). Ето резултата:

Къде светещите уникати се предлагат за закупуване?

Към днешна дата се намират в ателието ми, където могат да се видят и закупят директно. Също така всеки е добре дошъл да се свърже с мен за актуална информация или поръчка на страницата https://www.facebook.com/BibataArtLights

Възприемаш ли своята дейност като модел за подражание в обществото? Намираш ли последователи на екологичната и нестандартна идея?

Рано е за последователи. Тепърва прохождам и нещата ми намират публичност, съответно аудиторията, която се е запознала с тази идея, е ограничена. Съвсем отскоро реализирам и една друга идея – отворих вратите на ателието за всеки, който желае да сътвори нещо за себе си, или за подарък на любим човек.

Предоставям пространството на ателието, инструментите, материалите, времето и опита си на всеки, който пожелае сам да се докосне до този вид творческа дейност, с което се надявам да вдъхновя повече хора за реализиране на нестандартни идеи. Само две ръце не стигат.

Какво е личното ти отношение към природата и опазването на околната среда?

Предполагам, че каквото е и на всеки здравомислещ човек, който осъзнава, че е гост на тази Планета. Природата трябва да се обича и да се пази, защото сме взаимно свързани.

Ние, хората, сме тези, които трябва да намерим симбиозата и хармонията със заобикалящия ни свят, защото има закони, които не бива да бъдат нарушавани, има баланс, който трябва да бъде съхраняван и изчерпаеми ресурси, които трябва да бъдат ползвани разумно.

Как виждаш себе си като посредник между околната среда и човека? Имаш ли своя мисия в тази насока?

Не мисля, че е необходимо посредничество. Всеки от нас е роден със свободна воля, разум и съзнание, всички ние живеем на една и съща планета, дишаме един въздух, пием една вода. Достатъчно е да го осъзнаем.

Мисия е силна дума, това което правя е да давам личен пример, защото мисля, че това е по-ценно от каквито и да било думи, или проповеди за природосъобразно съществуване.

Какво би могло да те зареди с позитивна енергия и предразположи към творческа дейност?

Това е загадка и за самата мен. Има дни, в които се чувствам великолепно, заредена и готова за творчество, но въпреки това то не се случва. Друг път пристъпвам към работата с неохота, но независимо от това се получават чудесни резултати.

До сега не съм намерила формула или конкретен фактор, който да кореспондира директно с отключване на творческия процес. Може би това, което ми е най-необходимо за задвижване на процеса, е спокойствие.

Разбира се, много позитивна енергия ми носят контактите с природата, животните, семейството и приятелите, медитацията и изкуството като цяло.

Друга твоя страст е карането на мотор. Как мислиш, съществуват ли допирни точки между двете занимания?

О, да, определено! Не случайно заглавието на една небезизвестна книга е „Дзен, или ИЗКУСТВОТО да се поддържа мотоциклет“. Карането на мотор, особено когато говорим за висшия пилотаж в тази дейност, си е направо изкуство.

В един по-шеговит смисъл (но за съжаление и не чак толкова шеговит) в България си е цяло изкуство дори само да оцелееш на две колела. Сред мотористите има много талантливи и креативни хора, художници, скулптори, дизайнери, смятам, че този факт е показателен за връзката между двете занимания.

За какво мечтаеш? Какво предстои за теб по творческия път, който извървяваш?

Не правя планове, не мисля много за бъдещето. Като тръгнах по този път не подозирах, докъде ще ме доведе, както и днес не мога да знам къде ще бъде краят му. Важното за мен е самото пътуване.

Какво послание би отправила към читателите на Public Republic?

„Нека бъде Светлина!“

Завърших средно образование в Първа частна английска гимназия, а висшето Компютърна графика и анимация в НБУ. През този период посещавах и уроци по живопис и графика извън учебната програма.Дипломната си работа писах в Берлин, в рамките на едногодишна практика във една фирма за мултимедия – Lunatic GMbH.След като се дипломирах, обаче реших да послушам съвета, че ако превърнеш хобито в професия, няма да ти се налага да работиш, и затова след като се върнах в България отворих магазин за мото-аксесоари, като станах представител на един немски производител Roleff Motorrad-Mode GmbH.Тази дейност развивах около 5 години, до миналата есен, когато реших че ми е време да посветя времето си на нещо по-полезно и креативно. Закрих магазина и в седмиците след това, докато се чудех накъде и как да продължа, дойде идеята за лампите.Половин година работих у дома, но когато вече стана тясно и невъзможно да се работи в битови условия, наех ателие, в което се помещавам и до момента. Първата ми, дебютна изложба се състоя септември тази година.

© 2006-2015 public-republic.com Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. За повече информация: Авторски права – защита и санкции. Благодарим предварително!