Бащата беше селски кенеф, външен. Хойкаше насам-натам из селото, събираше ‘арните парантии, за да му клякат над “сифона”. Майката – сгодно оборудване, клекало, в кварталната кръчма на малкия град, разположен на не повече от десетина километра… от големия град. Столицата.
Срещнаха се именно там, на едно изложение. Представяха най-мощните тоалетни почистватели и обезмирисители, познати някога на човечеството. Разбира се, нито един от тях не успя да изчисти девствения кафяв мустак на селския кенеф, нито успя да скине химена, образувал се около устните на кръчмарското клекало.
Бяха иззидани един за друг. Нямаше две мнения…
Но най-якото за тях, а и за употребяващите ги хора, беше любящата им дъщеря. На пръв поглед стандартна тоалетна чиния, със синя дъска, кожа бяла като мрамор, кости мощни като чугунена отливка. Стандартна, но с голяма душа. Голямо сърце. И голямо казанче. Мечтата на всеки, търчащ наоколо с полусвалени гащи, препотено лице и зачервени очи.
Но не всичко беше така идеално, както останалия свят го виждаше. Тоалетната чиния бе прокълната от душманските очи на завиждащите осрани градски кенефи и малко по-зле поддържаните от тях селски, външни такива.
В нея растеше демон. Демон с едно око.
Наричаха го Пенис! Мечтата на всяка развратна пачавра, дръзнала да възседне “порцелановия храм на облекчението”. Кошмарът на всеки хетеросексуален молодец, престрашил се, въпреки градските легенди, да поязди “стожера на голямата нужда”!
Пенис изненадваше отзад всеки новобранец. Всяко ново звено в еволюцията, лишено от очи на гърба…
Обичаше да се заиграва с тестисопровисниците… така наричаше мъжката част от “посер-о-диторията”.
Мацките, които се връщаха за втори и трети път той ненавиждаше. Предпочиташе другите, които отваряха уста на “О”, в учудване от изненадата. Някак надушваше и онези, които не обичаха (б)аналните игрички. Полудяваше от кеф покрай такива.
Но тъй като забавлението на Пениса рефлектираше върху доброто реноме на внимателната, сносно оборудвана и завидно чистоплътна тоалетна чиния, нещата ескалираха до саморазправа. “W” не като WC, а като (двойна) Vendetta!
В една непринудено обикновена вечер на усилен поток от голямо-нуждаещи се, тоалетната чиния издебна пенисообразния злосторник. Изчака върху й да седне привлекателна, все още необладана девойка, особено мразеща аналния секс. Тоалетната чиния усети вените на пулсиращия в нея Пенис, и когато любопитната му глава се подаде с една идея повече над седалката…
* ЩРАК *
Прещипа го!
Момичето изпищя. Не успя да си вдигне гащите дори и тичайки напусна тоалетната кабинка. Пенисът пръскаше кръв във всички посоки. Тоалетната чиния се радваше на този хемоглобинен дъжд, който едва не я удави. Радваше се, въпреки стенанията на Пениса. Последният издъхна…
Най-сетне извоюва свободата си…
Вярно, щеше да служи за затворнически кенеф в продължение на 2-3 години. Можеше да я татуират с маркери и да й запушват устата с тоалетна хартия, всяка вечер… ей така, заради спорта. При добро поведение обаче, имаше шансове да я пуснат след 9 месеца.
Но по-важното… не! Най-важното бе, че като един истински (клозетен) Уилям Уолъс успя да извоюва свободата си!
