Здравейте приятели, много от вас са чели книгите на Еню Рангелов или поне се чували за него.Това е един човек посветил живота си на Желязната Игра.Много хора благодарение на него са направили мускули и са в играта и до днес. Дълги години издава вестник “Културизъм”, което в последствие става списание и липсата му в момента е ужасна загуба за хората като нас.
Намирам г-н Рангелов пред една малка заличка на пл.Славейков 1А.Там той е в свои води и тъкмо е приключил тренировката си с поредния ученик.Разменяме няколко приказки и се разбираме да направим едно дълго интервю на следващия ден.
Александър Георгиев:Здравейте г-н Рангелов, първо искам да ви благодаря,че се съгласихте на това интервю.Убеден съм,че нашия разговор би бил интересен на хората,които следят сайта www.trenirai.bg
Еню Рангелов: Преди да започнем интервюто искам да съобщя на читателите, че когато зловещо критикувам хората,аз ги обичам. Приличам на великите руски писатели – критикувам, но посочвам и изход, и прощавам, защото и аз не съм за хвалене.
А.Г.: Какво ви накара да се срещнем?
Е.Р.: За разлика от преди няколко години влизам в интернет и то при всяка възможност. Гледам да не изоставам от времето, но и да не се присъединявам изцяло към него. И от веднъж виждам вашия сайт. Сякаш е написан от мен, сякаш е създаден за мен. За първи път нямам забележка. Вътре са снимките на културистите, на които държа и техните виждания за тренирането без стероиди. Преведени са и се продават книги,на които държа. Изложенията са кратки, точни, непретенциозни. Те показват, че към натуралното трениране водят много пътища. Казах си, най-после в България имаме опорна точка за нашата концепция. Оптимизмът подхранва волята. Благодаря за направеното от вас!
А.Г.:Благодаря и аз за оценката и добрите думи. Знаете ли,че вашите книги заемат централно място в моята бодибилдинг библиотека. Как си обеснявате успеха който те пожънаха ?
Е.Р. Понеже много добре знам,че си падам малко самохвалко,при всяко интервю гледам да се възпирам. Защото един грам самохвалство разваля достойнството на човека. Може би фактът, че те се изкупиха до една изглежда като самохвалство, но си е така. За успеха на моите книги има няколко причини:
Най- важната беше историческият момент. До 1989 година културизмът беше табу, забранена теория и практика. Аз много се измъчвах да тренирам като нелегален или като сектант. Обвиненията от хората бяха чудовищни. Парадоксът е,че аз се чувствам много задължен на онези години за всичко останало. При днешното статукво едва ли щях да бъда нещо особено. Или историческият момент- замяната на социализма с капитализъм диктуваше да се запълни нишата за информация по този забранен спорт.
Тези,които бяха напред с материала не можеха да пишат и се държаха като безсмъртни по залите и първите магазини. Аз можех да пиша, тъй като това е моята професия, а и имах вече 25 години опит върху себе си и един фанатизъм за похвала.Когато пишех книгите си, аз си казвах : „В градовете, в селата сега има много момчета,които нямат никаква информация, а искат да станат достойни мъже. Сложи се на тяхно място и пиши!”Времената бяха объркани като днес, но аз исках тези хора да запазят и ценностната си система. Съветвах ги и за тяхното поведение, отношение към брака, приятелството. Исках да станат личности и граждани в едно отново феодално общество, общество,което върви назад.
Винаги съм се стремял да пиша просто и силно, не интелектуално подчертано. Виждаме как в медиите и литературата агресивно навлязоха разни параноици, педерасти,садисти и психари. Чувства се една прокисналост на духа, мисловна обърканост, научна извратеност. Авторите желаят да ни изпоцапат с жълтата си слюнка, не харесват усилията хората с яки сърца и свободна душа да победят, да преодолеят тъмните сили на живота. Много добре съм съзнавал, че голяма част от трениращите са деца все още. Да се пише за деца е доста трудно. Те нямат нужда от старовремски еснафски бели сладки с вода. Те искат съвременно обяснение за идващото в живота им мъжество. Те са тънки ценители и с красиви думи не можеш да ги излъжеш. Вътре в книгите си аз исках да ги посъветвам така да построят живота си, че да не живеят жалко,обидно тъжно. И те ме разбраха.
А.Г.: Защо такъв тип литература е така пренебрегван днес от фитнес индустрията.
Е.Р.: За България думата индустрия е силна, дори и за другите сфери на производство. У нас с тези неща се занимават любимците на Христос – „търговците”. Единствено Юлиян Карабиберов има сериозен принос в тази сфера. Прави максималното. Капитализмът е стихийно развитие. Днес ще инвестира в източните бойни изкуства, утре в културизма, после в граплинга, след това в бокса, а най-после в голфа. Разбира се, не хората,които правят това са виновни. Системата прави хората. Щом нещо не носи печалба,то обективно няма вече смисъл. Всеки е свободен да си избере своя спорт или да се самоубие, той е свободен човек.
А.Г.: През всичките тези години упорито трениране,кога успяхте да постигнете „Формата на живота си”? И понеже въпроса за размерите е един от най-коментираните в залата,бихте ли посочили вашите най-добри такива?
Е.Р.: Това е въпросът,който ме уби! Защото през първите години на трениране, все бях недоволен тъй като се сравнявах с генетици и стероидни атлети. Колкото и да изглеждам лицемерен през 1969 година не вярвах,че Лари Скот или Серджо Олива взимат нещо. После се примирих с това и увеличих клякането от 10 на 35 серии. Правех го в суперсетове, за да ми стигне времето. Това обаче стана чак през 1988 година, след 21 години тренировки без нито един пропуск по моя вина. Държа да подчертая, че 49 см. ръка имах чак след 21 години сравнително умни тренировки. Тогава смятах за формата на живота си това:
Ръст – 182,5 см.
Тегло – 109 кг.
Ръце – 49 см.
Кош – 135 см. с въздух.
Бедра – 72 см.
Талия – 85 см.
При сегашното ми състояние пак смятам,че съм във формата на живота ми,защото размерите ми са значително по-малки, но пък изглеждам доста добре,ако се изключи вече старческата ми физиономия.
Тегло – 82,5 кг.
Врат – 42 см.
Ръце – 39,5 см.
кош – 123 см. с въздух.
Талия – 72 см.
Бедра – 60 см.
Прасци – 37,5 см.
Имам всички изисквания за конкурс за натурални културисти,но смятам,че не съм за показване на тези години. Имам чувство за мярка.Все пак съм на 65 години.
Та тази мечта за формата на живота ми май ще продължи докато смъртта ни раздели с щангата. Интересното е, че всяка възраст е уникална за себе си.
А.Г.: Как поддържате форма в момента?
ПРОДЪЛЖЕНИЕ!
