Много ни е добър шефът. Дава ни работа и редовно ни плаща. Покрай него почнахме да разбираме и английски, казва Анка Енчева от Стряма. Тя, съпругът Йордан и синът им Емил от 5 години се трудят в английското предприятие за производство на пружини за автомобили „Уилям Хюз“ край Раковски. Построили си и къща.
Всичко това дължим на Бен Кокс, благославя го Анка.
Британецът идва в България, когато е 30-годишен. Дотогава е живял в Югозападна Англия близо до гр. Йовил. „Трябваше да инвестираме в Източна Европа. Проучвахме пазара в Чехия и Полша, но предпочетохме България. Насочихме се към току-що изграждащата се индустриална зона в Раковски.
„Имахме голям късмет с работниците“, връща лентата Кокс. Той е генерален мениджър на предприятието, което 100% изнася продукцията си към чужди автомобилни компании.
Инвестирахме 1,8 млн. евро в сгради и 3 млн. евро в машини. Голяма част от вложението вече сме възвърнали, признава ръководителят.
Когато почнал да набира персонал, не се интересувал от етническия произход на бъдещите си подчинени. Основният критерий бил да обичат работата.“За мен ромите не са по-добри или по-лоши от българите“, обяснява Кокс.
С гордост разказва, че при него се трудят цели фамилии от ромски произход. „Съвестни работници са. Първите години минаха в разговори и убеждения. Трябваше да им казвам кое е правилно и кое не. Така ги направих съпричастни и те ми се довериха“, връща лентата чужденецът.
Той се държи супердружелюбно с подчинените си. Но в същото време изисква от тях. Те пък му се отблагодаряват с всеотдайна работа. Поверил е отговорни постове на роми. Например Рангел Стоянов е склададжия от 5 години.
Това е голямо доверие за мен, казва той и ще си строши краката от бързане при изпълнение на задачите.
„В нашето предприятие няма расизъм“, допълва Емил Минчев. На него е възложено да поддържа машините и също е представител на малцинствата. Твърди, че такава демокрация, каквато има в това дружество, другаде не съществува.
„Нашият шеф е върхът. Разбира какво е беднотия и гледа да помага на хората“, твърди Мария Джамбазова, която от 6 г. със съпруга си Асен Демирев работят при Бен Кокс.
Той ритмично плаща възнагражденията до всяко пето число от месеца. Средната работна заплата е 700 лв. Но има хора, които се обръщат към него за заеми. И той не им отказва.
„Това ми е кредитната книга“, показва Кокс тетрадка с твърди корици. В нея е записал „вересиите“, които е раздал на работниците си. Сумите са от 20 до 500 лева. Едни искат пари, за да изкарат до заплата, а други – за лекар, което страшно учудва англичанина.
„Тук на този лист съм услужил на български работници. Но те никога не ми възстановиха парите. А тук са записани роми, които до един са се издължили“, показва той. Срещу всяка сума е записано името с английски букви на работника. Когато парите са издължени, сумата е задраскана. „Този човек ми поиска 200 лева, за да си купи картофено семе за градината. Услужих му на минутата и след време той ми върна заема“, обяснява генералният мениджър.
Единствените, които са го завлекли, за съжаление са българи, и то негови подчинени. Защо не си ги удържите от заплатите им или да ги уволните, питаме Кокс.
„Защото това няма нищо общо с работата. Това са лични услуги и парите съм ги извадил от моя джоб. Но е свързано с доверие. Тези, които не връщат, няма да получат втори път. А ромите са изрядни. Те знаят, че пак ще им се наложи да поискат“, разсъждава британецът.
Смята, че и българи, и роми трябва да си променят манталитета най-вече в посока качество и етика. „Произвеждаме за индустрия, където всеки детайл трябва да е прецизен“, отбелязва Кокс.
Предприятието работи на два смени, в момента е засипано с поръчки. „Изобщо не съжалявам, че избрах България. Тук срещнах любимата и имаме 2-годишно момиченце“, разказва Бен. Жената, с която живее на семейни начала, е пловдивчанка. Домът им е в близкото село Рогош. „Там е по-добре за детето. Предпочитам селския живот, но искам българите да не делят хората на селяни и граждани“, настоява англичанинът.
„Много обичаме Бен. Готин, разбран, не ни дели. Има какво да научат от него българските работодатели“, радва се Мария Джамбазова.
Опитвам се да бъда честен с всеки. Няма работник, който да съм разстроил, отвръща Кокс. Подчинените му твърдят, че трудно уволнява. „Първо предупреждава и дава дълъг срок да се поправиш“, издават работници.
Българите в цеха не гледат с лошо око на мургавите си колеги. „Няма значение кой какъв е. Израснали сме заедно, въпросът е да се стараеш“, отбелязва Петър Тонов.
На изпроводяк Бен запознава екипа ни със служител от ромски произход. „С него почнах от самото начало. Сега Асен Демиров ръководи екип от 5-ма души и отговаря за качеството на изделията“, отбелязва Кокс.
Той приветства политиката на българската държава да наема постепенно работна ръка от малцинствата. Но най-напред трябва да ги образова, препоръчва англичанинът.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
