Още по темата
Неадекватно подхвърляне на горещ картоф. Това е поведението на мнозинството представители на високите етажи на властта в България след заплахата на Брюксел, че може да наложи извънреден мониторингов доклад в сферата на правосъдието и вътрешните работи заради скандала и съмненията за конфликт на интереси на съдия Венета Марковска. Единствено президентът прие позицията на ЕК като притеснителна и без недомлъвки призова институциите да я приемат много на сериозно.
След това обаче последва поредица от озадачаващи реакции на изпълнителната власт. Външния министър се сопна на Брюксел, че се държи „некоректно“. Правният министър призова Марковска да „се защити“ в парламента и така формално легитимира неслучилото се изслушване на съдията преди гласуването за членове на КС. А вътрешният министър директно заяви, че отговорността на скандала е единствено на парламента. Влиянието на изпълнителната власт върху случващото се в съдебната система обаче отдавна е повече от очевидно, за да приемем подобно изказване.
А иначе поведението на депутатите в случая е най-скандално. Именно парламентът избра Марковска за конституционен съдия въпреки публичната информация и съмнения за редица нередни и неясни факти около професионалния й морал. Вместо да приемат реакцията на ЕК сериозно и да намерят адекватното решение обаче, депутатите се опитват да омаловажат ситуацията и да я „замажат“. Със съдействието на депутатите от правната комисия на парламента и най-вече на председателя й Искра Фидосова Марковска получи официалната възможност да „изчисти“ името си, което тя направи, като отрече публично обвиненията срещу нея.
Дали отричането е достатъчно и защо тези обвинения не подлежат на сериозна проверка е риторичен въпрос. Вместо това усилията бяха насочени към омаловажаването на самия сигнал с твърдението, че е анонимен. Това само по себе си е спорно, но дали фактът, че сигналът е анонимен, прави самите обвинения неверни е още един риторичен въпрос. Още повече че дори преди сигнала съмненията за нередности около Марковска бяха изнесени и в медиите. Едва ли Брюксел би си позволил да заплаши една страна с мониторингов доклад на базата само на анонимен „донос“, както го нарече Марковска. Изглежда, властта в България и тази в еврокомисията говорят на съвсем, съвсем различни езици.
