Витоша е едно от най-известинте места за почивка от шума и движението в София. Поколения наред софиянци избират да изкачат черни връх и Витоша през почивните си дни за да се отпуснат и да се насладят на планината и то без да се налага да бият десетки километри с кола. Така направихме и ние.
Решихме да изкачим Черни връх през уикенда – без да бързаме, лежерно изкачване, без да се напъваме. И без това Черни връх не е сложен за изкачване, въпреки че Витоша е четвъртата по височина планина в България. Поехме с кола, рано сутрин, до хижа Алеко – изходния ни пункт. Станахме рано за да избегнем горещините. Взехме само най-необходимите неща – храна, вода, шапки и връхна дреха за всеки случай. Времето в планината не трябва да се подценява. Пътят до хижа Алеко е около 15 км. и се изминава бързо с кола. Първоначално мислехме да се качим пеш, но преценихме, че няма смисъл да загубим няколко часа от деня по асфалтиран път.
Паркирахме до хижата е бързо се подготвихме за изкачване на Черни връх. Пътеката е много добре обозначена и почти няма шанс да се изгуби човек, а и имаше десетки други туристи, желаещи да изкачат върха. Първоначалния наклон ни взе отчасти силите, но нямаше как – винаги така става, докато организмът свикне. След като го преминахме спряхме на една чешмичка за лека почивка, след което продължихме. Достигайки черния, широк път пред нас се откри великолепна гледка – виждаше се част от София, Черни връх, а в далечината и Камен дел. Продължихме нагоре и вече започнахме да броим коловете на зимната маркировка, водещи към Черни връх. Малко по-нагоре видяхме и обсерваторията на Витоша – белият й купол се вижда от доста места в София. Останаха около 10-20 кола до върха, а започнахме да се изморяваме. Честно казано се лишихме от почивки, зад а стигнем по-бързо горе. А там щяхме да си почиваме бая.
Като изкачихме върха пред нас се откри ширлоката поляна на Черни връх заедно с хижата. Разопаковахме храната и я опаткахме набързо…бяхме доста пригладнели от качването. В хижата се гостихме с хубави супи и по 1 студена биричка. Стояхме около 2 часа на върха, а постоянно прииждаха още и още туристи, включително и малки деца! След като преценихме, че сме останали достатъчно време се пирготвихме за слизане. Пътят надолу беше значително по-лек, но трбваше да сме внимателни заради наклона. Счита се, че спускането е винаги по-опасно от изкачването, тъй като хората обиконвено не внимават достатъчно. Отдадохме се на повече почивки отколкото при нагоре, тъй като искахме да разгледаме по-добре пейзажите на Витоша, а и това, което се вижда от София.
Изкачването на Черни връх и Витоша е една страхотна почивка, която за много семейства е традиция – всеки уикенд да са на Витоша. Честно казано, Витоша е голяма планина и име много неща, които да се видят, така че скоро смятаме отново да потеглим на път през нея.
Източници на информация за Изкачване на Черни връх:
