Професия адвокат

1
Добави коментар
ivanov3221
ivanov3221

Детайли

Категория: Услуги

Създадена на Четвъртък, 25 Октомври 2012 21:51

Написана от ivanov

Ще започнем като обясним какво значи адвокат, и каква е разликата между адвоката и юриста. Думите адвокат и юрист са често използвани, като „юрист“ е по-общото понятие. Всеки адвокат трябва да бъде юрист, както и всички съдии, нотариуси, прокурори и други личности, занимаващи се пряко с правото.

 

Юрист всъщност е вид образование, а не професия. Според българското законодателство, студентите по право могат да придобият юридическа правоспособност, когато успешно положат изпит в юридически факултет и пред Министерството на правосъдието. Така един човек става юрист, но не и адвокат.

 

За да работи като адвокат, името на юриста трябва да бъде вписано в една от адвокатските колегии, за които ще говорим по-нататък. Разликата между адвоката и юриста можем да видим най-добре, като разгледаме професията юрисконсулт. Юрисконсултът също е юрист, но не е адвокат. Юрисконсултът може да дава правни съвети и да участва непряко в дела, чрез юридически лица. За разлика от него адвокатът е на свободна практика. Юрисконсултите се занимават най-вече с правни консултации на сдружения и фирми, които имат постоянни нужди от правни консултации.

 

За да практикува свободно един адвокат, освен юридическо образование трябва да покрива и други изисквания. Той трябва да е преминал изпит през Висш Адвокатски Съвет или да е бил на стаж като адвокат минимум 5 години. Нито един адвокат не може да е осъждан на лишаване от свобода поради умишлено престъпление и не трябва да е ръководител на търговско дружество, не трябва да работи на регламентиран трудов договор или да работи като държавен служител. Той не трябва да е нотариус или частен съдебен изпълнител, който е изгубил правата си да практикува. Не трябва да е бил разследващ полицай или магистрат, който да е бил уволнен дисциплинарно в срок от 2 години назад. Освен това трябва да е освидетелстван като психически здрав.

 

За да практикува един адвокат, той задължително трябва да е вписан като член в адвокатска колегия. На територията на Р България съществуват 27 адвокатски колегии, като всяка една от тях отговаря за съответния районен съд и е разположена в съдебния район на даденото окръжно съдилище. Възможно е да съществува повече адвокатски колегии, не само една в даден областен център, като това става единствено и само с разрешението на Висшият Адвокатски Съвет. Адвокатските колегии се считат пред закона като юридически лица, които се представляват от вписаните в тях адвокати.

 

Висшия Адвокатски Съвет всяка година свиква Общо събрание на всички адвокати в страната. На това Общо Събрание присъстват адвокатските колегии от цялата страна, представени от техните членове. На това събрание, всеки един адвокат може да представлява 40 адвокати от своята адвокатска колегия, иначе казано квотата на представителство е 1 към 40. Заседанието започва, ако в обявеното му начало е достигнат кворум 2 към 3. Ако такъв кворум не се постигне до 1 час след обявеното време, заседанието може да се състои, независимо от броя на присъстващите. На Общото Събрание на Висшия Адвокатски Съвет се избират управленски органи на Висшия Адвокатски Съвет, преглеждат се и се приемат отчети на същия този съвет, на контролния съвет същи и на дисциплинарния съд. Мандата на административните органи на ВАС е 4 години, като максималният брой мандати, в които може едно лице да заема дадена позиция е два.

 

Висшият Адвокатски Съвет се състои от 15 члена и 10 в резерва. Седалището му е в гр. София. ВАС провежда регулярни заседания всеки месец. Позицията председател на Висшия Адвокатски Съвет е била заемана от известни български адвокати.