Как се пише дипломна работа!
21 Февруари 2009 / 15:44 | Автор: philosophy |
| Категория:
Наука
| Рубрики:
Философски опити
,
Актуално от седмицата
Първа крачка – книгата на Умберто Еко „Как се пише дипломна работа”, особено, ако учите философия. След това малко от моите съвети ще са ви необходими, но все пак той е учил другаде, ние учим другаде….
Голямата бюрокрация
Когато станете четвърти (или пети) курс, не чакайте някой да ви информира за срокове за подаване на молби. Ако не се интересувате от сроковете, рискувате да пропуснете цяла година, заради това, че не ви се е занимавало с бюрокрацията в университета. И когато сте наясно – не чакайте последния момент. Може да се случи всичко и колкото и да е дребно, да прецака нещата. Целият процес на писане на работата е напрягащ, затова си спестете поне тази тревога. Питайте госпожите в Учебен отдел, питайте и секретарите на факултета, питайте дори ръководителя на катедрата, в която учите…. Но не разчитайте колегите ви да са по-запознати, запознавайте се се сами с това.
Изборът на дипломен (научен) ръководител
Първо трябва да отделите достатъчно дълго време, за да изберете темата, с която няма да ви омръзне да се занимавате през следващите шест (призблизително) месеца. Умберто Еко би ви казал, че този период е четири години – да, при други обстоятелства. Иначе рискувате да разберете, че сте сбъркал, след като започнете да четете необходимата литература.
След като сте избрали приблизително темата, тогава избирате съответния преподавател, който най-добре може да ви опъти в литературата по тази тема. Все пак – по-важно е да имате източниците. Трудът така или иначе си го пишете сам – след като четири или повече години сте имали успех, подсказващ, че бихте се справили, никой няма да очаква дипломният ръководител да пише или мисли вместо вас. Той, естествено, ще ви помогне да формулирате в заглавие обърканите идеи в глава ви.
Голямото трудене
Щом сте се захванали вече, това предполага, че дори и да ви стане досадно, трябва да го приключите. Другият вариант – държавен изпит – така или иначе е по-труден и неблагодарен. Не е честно да пропуснете някоя книга, сторила ви се ненужна за работата, но препоръчана от ръководителя, и комисията да ви попита точно за нея – къде отива целият останал труд…. Не може да е „през пръсти”, защото това е началото, първата ви крачка към писането на трудове. Както казва Умберто Еко – никой не очаква да откриете топлата вода, точно затова систематизирайте добре това, което друг вече е открил.
Голямото оформяне
През годините, в които сте учили, трябва да са ви задали стандарта за писане – отсояние между редове, полета на страниците и т.н. Ако не са, питайте, питайте ипитайте, за да не се окаже, че ваши 50 стр. са 20 за комисията. След това, преди да се нахвърлите върху писането, именувайте главите на дипломната си – това систематизира мисленето.
И отново препоръчвам Умберто Еко, който не мога да ви преразкажа, защото е написал цяла книга за това. Но той дава ценни съвети за цитирането, за отбелязване на бележки от книгите, които четете и ще цитирате, за избора на тема – да не обхваща твърде дълъг период, което да не ви позволи да влезете в детайли в желаната тема, или твърде кратък и да не можете да развиете 50 стр. Също дава съвета да се пазите да не бъдете използвани от дипломния си ръководител като къртица за това, което на него му трябва да намери, но няма време. И още редица ценни неща…
А ето и един не лош сайт: Дипломна работа
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
