Инфографика
Увеличаване
Смаляванеа>
През 2009 г. посткомунистическа Източна Европа навършва 20 години. Вместо да очаква с тийнейджърско нетърпение планираните тържества по повод сбогуването с комунизма обаче, регионът се готви да посрещне тежкия изпит на капитализма – световната икономическа криза.
Дори най-гръмогласно оптимистичните правителства между Балтийско и Черно море приеха, че кризата няма да ги подмине и се подготвят за тежки времена кой както може. В тази пълна със символизъм година някои смятат, че икономическите проблеми неизбежно ще прераснат в политически и социални, предвещавайки бурно недоволство, което ще навява спомени далеч отпреди 1989 г. – било от 1968 г., било от още по-отдавна – Голямата депресия. Други са по-предпазливи, но и те са съгласни за едно: 2009 г. няма да е бляскавото парти за една отминало историческо събитие. А има всички предпоставки от нея да започне нова, не по-малко важна промяна.
Когато икономиката се разклати…
Икономически 2009 г. ще бъде най-тежката година за региона от поне десетилетие насам. Европейската банка за възстановяване и развитие в последната си прогноза очаква общият ръст на икономиките в Източна Европа да е под 2 % – най-ниския от началото на 90-те. Банката прецени, че те ще се възстановяват по-късно и по-бавно както от Западна Европа и САЩ, така и от други развиващи се пазари. Според „Икономист интелиджънс юнит“ средният икономически ръст ще се срине дори под 1%, а освен най-силно засегнатите Унгария и Латвия в рецесия най-вероятно ще влязат Чехия, Румъния и Литва.
Източноевропейските държави – членки на ЕС, са поставени пред двойно изпитание: от една страна, западните банки, които притежават до голяма степен банковите системи на Изток, изнасят част от ефектите от кризата, за да отклонят силния удар по центъра. От друга – западните държави дават големи финансови помощи, каквито правителствата в Източна Европа нямат възможност да предложат. Някои обаче, като например Гърция, предупреждават банките да не инвестират тези пари на Балканите. Въпреки че повечето правителства и икономисти се придържат към оптимистичните сценарии за развитие, индексът на икономическо доверие сред потребители и бизнес, измерван от Европейската комисия, разказва друга история, сривайки се до рекордно ниски нива (виж таблицата).
„Все по-лошите прогнози всеки ден тровят общественото мнение“, смята политологът Александър Смолар – председател на полската изследователска фондация „Стефан Батори“. Пред „Капитал“ той заяви, че все още нищо не е ясно, тъй като и двете части на Европа – Източна и Западна, не знаят как ще се развие кризата. Директорът на унгарския институт за световна икономика Андраш Инотай е по-категоричен. Пред американския „Нотициас финансиерас“ той констатира, че ще има „задълбочаваща се макроикономическа криза с най-тежката депресия от Втората световна война насам. Това ще има социални отражения в загубите на здравните и пенсионните фондове и борсите“.
…политиката започва да залита
Нерадостната картина, която се очертава, ще постави страните, празнуващи 20 години от края на комунизма, в особено положение. Кризата удари, докато новите членки все още се борят с корупцията и се опитват да намалят бюрокрацията и да либерализират различни сектори от икономиката. Политологът и директор на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев посочи пред „Капитал“ няколко посоки, в които според него тези държави ще изпитат политически последствия от новата ситуация. „И преди кризата доверието в институциите беше много ниско, а легитимността на системата се крепеше на растящото благосъстояние за мнозинството от хората. Потребителят беше лоялен към системата, а избирателят се беше отдръпнал. С влизането в ЕС тези страни решиха, че идеята за криза е зад тях. Сега обаче на атака са изложени основните понятия, които доминираха в последните 20 години като неолибералната икономика. Политическите партии в повечето страни са много слаби, а готовността за социални протести има голям потенциал. Първите печеливши ще бъдат популистки движения с националистичен оттенък.“
На същото мнение е и Андраш Инотай, според когото онова, което хората в региона разглеждат като „внесена криза“, ще е много лошо послание „за страните, които бяха възпитани и повлияни от неолибералните идеи. Това лесно може да доведе до засилване на националните политики за сметка на европейската интеграция. Когато жизнените стандарти падат, хората бързат да обвинят някого: Брюксел, американците, Русия, съседите. Винаги можеш да намериш враг“. В последното изследване на Евробарометър например, за първи път хора от т.нар. нова Европа са най-скептични по отношение на членството в ЕС. Едва 27% от латвийците и 31% от унгарците смятат членството за добро – това е по-малко дори от британците, които са шампиони в евроскептицизма. Чехите и българите също са паднали под средното за Европа – 46 и 48% от тях съответно смятат членството за положително.
Търсенето на виновни обаче няма да е само навън. „В Западна Европа кризата реабилитира участието на държавата в икономиката, а тук държавата се мисли като силен корупционен агент и по тази причина имаме разочарование от пазара, без да има очарование от държавата“, казва Кръстев. Той смята, че затова и новото поколение, израснало в прехода и влизащо в досег с политиката, ще напомня тези от 1968 г. – с готовност за демонстрации и дори насилие. „При слаби институции кризата им прераства в криза на самата идея за демокрация като през 30-те години в Европа. Разликата с тогава е, че сега няма никаква силна идеологическа алтернатива на демокрацията. Това ще създаде особена ситуация, в която ще има политическо напрежение, без да е ясно накъде ще тръгне.“
Тази опасност се потвърждава и от най-големия застраховател в света – „Аон“, който в прогнозите си за 2009 г. постави целия пояс в източната част на ЕС в категория с една степен по-рискова от останалите членки именно заради зараждащия се политически отклик. Протестите в Латвия и Литва, прераснали в бой с полицията, подобните случки в София и бълбукащото напрежение в Унгария показват, че там, където икономическата криза се припокрие с политическа, са потенциалните горещи точки на източноевропейската карта.
Сега накъде
Докато спадът ще е очевиден навсякъде, изходът от него ще варира. Докато на Литва, Латвия и Унгария явно предстоят много тежки проблеми, а Румъния се клати на ръба, страни като Чехия и Полша например може да оцелеят с по-малко белези. „Рецесията, която виждаме, е изцяло внесена отвън. Очакваме нашият спад да е по-мек и да не ни удари толкова, колкото западните икономики, но точно както забавянето идва по-късно, така и възстановяването ще върви след тях“, прогнозира за „Капитал“ икономистът и съветник на чешкото правителство Томас Седлашек. Според него няма да има нови големи инвеститори в следващите година-две, но не се очаква и досегашните да затворят и да си тръгнат. „Инвеститорите се парят навсякъде“, казва Седлашек.
Варшава пък имаше своята миниреволюция през 2005 г. с близнаците Качински и едва ли ще повтори скоро подобен експеримент, смята Смолар. Той обаче признава, че не може да изключи вероятността от възникването на антизападни движения или на такива срещу цялата политическа класа.
Преди 20 години пътят пред тогавашните соцдържави беше ясен: западният модел беше без алтернатива. Сега модели няма и знаците, които две десетилетия тези страни следваха, изчезнаха. Предстои дълго и трудно търсене на нови.
по темата работи и Цветелина Манолова
Страх извън границите на ЕС Ако страните в ЕС могат да разчитат поне на някаква колективна подкрепа, държави като Сърбия, Хърватия, Македония и Босна до голяма степен ще посрещат сами кризата. Във време, когато инвеститорите минимизират всеки риск, подобни страни ще имат още по-големи трудности в достъпа до финансови средства на международните пазари, а отдръпването на чуждестранните инвеститори и свиването на традиционни експортни пазари като ЕС и Русия вещаят големи проблеми. „Страните в региона имат доста големи дефицити по платежния баланс. Въпросът е докога ще могат да ги покриват. Някои, като Сърбия например, най-вероятно съвсем скоро ще трябва да търсят помощ от МВФ“, коментира пред „Капитал“ Хървойе Стоич, анализатор в Hypo Alpe Adria Bank.Обезценяването на местните валути също поставя сериозни рискове. Сръбският динар е поевтинял с 8.7% спрямо еврото от началото на годината, докато за цялата 2008 г. обезценяването е било 11%. Според някои прогнози на Сърбия ще са необходими поне 1.3 млрд. евро, за да може да удържи динара стабилен. Западните банки, които контролират голяма част от сръбския банков сектор, не помагат особено. Гуверньорът на сръбската централна банка Радован Йелашич наскоро призна, че само през декември чуждите банки са изтеглили около 600 млн. евро от филиалите в страната. Вероятно ще има загуба на много работни места, в регион, който от години е нестабилен политически.Проблемите на ЕС ще притворят още повече вратата на съюза, дори за Хърватия, и така ще разклатят много силен стълб на стабилността – перспективата за членство. Според политолога Иван Кръстев е възможно дори да има нова вълна на провалени държави, както стана в началото на 90-те. „Няма да се изненадам, ако част от тези страни станат напълно неуправляеми“, смята той.
