Когато говорим за „стил на плетене” може да се подразбират различни неща, включително това дали се плете на прави игли или на обръч в кръг. В тази публикация ще представим няколко стила на плетене в зависимост от начина, по който се държи работният край на конеца.
Най-популярни са два стила на плетене: 1) Английски и 2) Континентален.
Английски стил на плетене (или Американски)
При него работният конец се държи в дясната ръка.
Обикновено е наметнат или омотан 1-2 пъти около показалеца, като по този начин се контролира дължината на нишката и колко стегнато да се плете. В процеса на плетене работният конец се намята около върха на дясната игла.
Снимка източник: Wikipedia
Континентален стил на плетене (или Немски)
При него работният конец се държи в лявата ръка.
Обикновено е наметнат или омотан 1-2 пъти около показалеца, или се придържа между палеца и показалеца.
Снимка източник: Wikipedia
В допълнение на Английския и Континенталния стилове на плетене ще представим и един стил, който е по-малко познат като цяло в света, но за сметка на това доста популярен в България и съседните страни. Този стил може да се нарече „плетене на врат” и освен в България, Гърция и Турция например, е разпространен още в Египет, Перу и Португалия.
Стил „Плетене на врат” (или Португалски)
Името на този стил е достатъчно красноречив, но все пак – работният конец се провежда от двете страни на врата или около специална игла-кука (може и огъната безопасна игла), закачена близо до рамото (на подходяща височина).
В процеса на плетене на бримките работният конец се намята с помощта на палеца на лявата ръка, което предполага много по-малко движения както за лявата, така и за дясната ръка и съответно по-малко натоварване на китката и лакътя.
На снимката по-горе е показана основната постановка при плетенето на врат.
Краят на конеца, който излиза от плетивото, се намята отляво надясно през врата или помощната игла, закачена на подходяща височина на лявото рамо, и после се прокарва между пръстите на дясната ръка, но така че да може свободно да се движи (обикновено конецът минава от двете страни на средния пръст).
А, така изглежда иглата, която се използва при тази техника (ако не намятаме конеца през врата).
Като цяло няма съществена разлика в техниките на изплитане на бримките при различните стилове.
При „плетене на врат“ за изплитането на лицева бримка някои (повечето) плетачи кръстосват дясната игла пред лявата (а не както е при Английския и Континенталния стилове).
Може би сте виждали игли за плетене с малка кукичка на края, или и на двата края. Най-вероятно една от целите на тези кукички е да спомагат за по-лесното издърпване на бримката, когато се плете лицево в стил „плетене на врат“.
Забележка
Всеки плетач намира една или друга техника на плетене за по-лесна за него. В същото време всеки плетач има свой специфичен начин, по който придържа иглите и конеца, докато плете. С времето и пробването на различни стилове Вие ще припознаете и изградите своя личен стил на плетене.
Добре е да знаете, че при стила „плетене на врат“ може да има и друга постановка, огледална на показаната. Тоест, намятането на работния конец около врата да става не отляво надясно, а обратното – отдясно наляво. Така всъщност вие ще придържате конеца в лявата си ръка. По този начин няма да има проблем (няма да е неудобно) да изплитате лицевата бримка по добре познатия начин – с кръстосване на дясната игла зад лявата.
Още нещо – може би забелязвате колко активен е палецът на лявата ръка при този стил на плетене. Ако намирате това за досадно, може просто да маневрирате повече с иглата в дясната ръка (например, при прехвърлянето на конеца зад дясната игла).
Защо препоръчваме да пробвате стила „плетене на врат“
Много от начинаещите плетачи намират за трудно да координират едновременно иглите, конеца и изплитането на отделните бримки. По тази причина те изглеждат малко или много напрегнати и някак „изкривени“, когато плетат. Плетенето би трябвало да е отпускащо и приятно занимание, а не измарящо и напрягащо. Доста по-лесно би било, ако начинаещият плетач не мисли поне какво да прави с този конец и как да не го изпусне. Ето защо е добре да се започне с „плетене на врат“ – стил, който спестява това първоначално неудобство. Нещо повече – така плетачът много повече „усеща“ самата прежда, както и движението й; може да прецени кога плете стегнато и кога по-отпуснато.
Ето още няколко позитиви, които откриваме в стила „плетене на врат“:
-значително по-малко се напрягат пръстите, китките и ръцете като цяло;
-позволява да контролирате работния конец по време на целия процес на плетене;
-повечето плетачи намират опаковата бримка за трудна за изпълнение – е, ако плетете „на врат” опаковата бримка ще бъде най-лесна за изплитане.
Успех!
