Заваръчни машини и консумативи

2
Добави коментар
girl
girl

Пълна гама висококачаствени продукти за всички заваръчни приложения

 

Процеси на заваряване

 

Заваряването представлява процес, чрез който се получава монолитно съединение от заварявани части. Между частите се получават атомно-молекулни връзки. Те подсигуряват непрекъснатостта на структурата в зоната на заваръчния шев. Активираните съединявани повърхности осигуряват получаването на монолитното съединение. Да се активират повърхностите означава атомите и молекулите им да са в активно състояние.

 

За заваряване са използвани всички познати видове енергия. Чрез нагряване може да се осъществи въздействието на енергията. Това се нарича още и „термична активация”. Друг начин е еластично-пластичната дефирмация. Видът използвана енергия и преобразуването й са главните фактори, които определят заваръчния процес.

 

Заваряванията биват няколко вида. Електрошлаковото заваряване дава възможност да се заваряват големи дебелини. На разстояние един от друг се поставят краищата. Заваръчният шев пък е вертикален. От двете страни на съединението се поставят плочи. Те са подвижни и водоохлаждаеми. В резултат се получава междина. В нея пък се образува шлакова вана.

 

Друг вид заваряване е плазменото. Плазмата е използваният източник на топлина. Тя е газ с висока степен на йонизация. Гори между заварявания предмет и нетопящ се електрод. Такива са например волфрамовият и циркониевият. Образуваният газ изтича през дюза. След това се йонизира, преминавайки през дъгата. Впоследствие дъгата се свива от студена дюза.

 

Така температурата й се повишава с десетки хиляди градуса. Заваряваните краища се стопяват от плазмения поток. Той изтича през дюзата. Допълнителният метал се подава ръчно отстрани или механизирано. Това става с помощта на телоподаващо устройство.

 

Популярно е и електронно-лъчевото заваряване. При него енергията на електронния лъч е енергийният източник. По своята същност той е сноп от електрони. . Електроните проникват дълбоко в метала и се придвижват във вакуум . Те загубват скоростта си и кинетичната енергия се трансформира в топлинна. Процесът подлежи на автоматизация.

 

Ролково и челно заваряване

 

Повечето от вас вероятно са чували за процеса, наречен заваряване. При него от заваряваните части се получава монолитно съединение, а между частите се получават атомно – молекулни връзки. Тяхната основна функция е осигуряването на непрекъснатост в зоната на заваръчния шев.

 

Съединяваните повърхности трябва да се активират, за да се получи въпросното монолитно съединение. Това практически означава, че техните атоми и молекули трябва да се приведат в активно състояние. За осъществяване на необходимата вразка между частите е необходима енергия, като се използват всички познати видове. Въздействието може да се осъществи по много начини  – чрез еластично – пластична деформаци, нагряване и др.

 

Видът и интензивността на въведената енергия заедно с нейния характер са двата главни фактора, които определят заваръчния процес. Според използваната енергия има заварявания с топлинна енергия, с механична енергия и термо – механична енергия. И трите вида са широко разпространени и добиват все по-голяма популярност.

 

При ролковото електросъпротивително заваряване има сходни черти с точковото. Електродите са под формата на ролки, а разстоянието между отделните точки подлежи на регулация. Образува се непрекъснат херметичен шев, когато точките се застъпват. Реализацията на изпълнението на отделните точки може да се извърши както с, така и без въртенето на ролките.

 

Чрез електродните ролки токът и силата се предават на заготовките. Предаването може да се извърши също и от електродна ролка и намиращ се от отсрещната страна дорник. Методът е механизиран и може да се похвали с високо ниво на производителност. Именно поради това високо ниво той е масово използван от работещите в тази сфера.

 

Челното електросъпротивително заваряване има две разновидности. Първата става чрез, а втората без затопяване на челните повърхнини на заготовките. При втория случай се получава притискане между детайлите и се пропуска електрически ток. Вследствие на това челните повърхнини и зоната около тях се деформират и нагряват.

 

Когато се заварява със затопяване, детайлите се приближават един към друг под действието на напрежение. При първата фаза челните повърхнини се стопяват без реализирането на натиск. Заготовките се притискат една към друга, защото токът се изключва. Съединението се образува в твърдо състояние, когато се изтласква течният метал по челните повърхнини. Понякога заваряваните сечения достигат до стотици хиляди кв.мм.