Връх Матерхорн, чиято осанка е позната на мнозина от известната марка шоколади Тоблерон, е един от най-дивните и опасни върхове по нашата планета. Високият 4 478 метра скален блок е част от планинската верига на Алпите и се намира на границата между Швейцария и Италия. Макар да е разположен межди двете държави, върхът се счита за един от символите на Швейцария и емблема на Швейцарските Алпи.
Формирането му е започнало преди 200 милиона години с разпадането на континента Пангея на Лавразия (съдържащ Европа) и Гондвана (съдържащ Африка), разделени от новосформирания океан Тетида. Матерхорн е издигнат от движенията на земната кора, а характерната му пирамидална форма се придобива в много по-ново време вследствие на естествената ерозия.
Обгърнатия с вечни снегове и ледници връх добива своето популярно име от немското съчетание между думите Matte (ливада) и Horn (връх). В подножието на този гигант се намира швейцарския град Цермат, откъдето е заснета една от най-всеизвестните панорами към огромното било. Чудесна гледка се открива и от италианските алпийски градове Брьой-Червиния и Валтуранж.
Нестандартната форма на Матерхорн е една от най-известните и той гордо се нарежда до К2 в Хималаите и шампионa Еверест. Колкото красив, толкова и опасен върхът си остава предизвикателство за опитни алпинисти и катерачи от цял свят. Първото успешно изкачване на исполина се е състояло на 14 юли 1865 г., което значи, че той е покорен най-късно сред всички големи върхове. Поради огромния интерес и прилива на туристи към него са изградени модерни приспособления за удобство на посетителите.
През 1789 г е направен първият опит за изкачване на върха и той е дело на женевския геолог и изследовател Орас Бенедикт дьо Сосюр, който е покорил преди това Мон Блан, но за съжаление не успява да достигне най-високата точка на Матерхорн. В периода 1861-1863 година неколкократни екстремни експерименти от италианска територия предприема и англичанина Едуард Уимпър, които също завършват с неуспех. Воден от желанието си да покори снежния гигант през 1865 година той решава отново да опита късмета си, но този път откъм територията на Швейцария. На 13 юли сформиралата се от 6 човека група смело потегля нагоре по стръмните скали и за два дни успява да се впише в историята на Матерхорн като първата експедиция покорила върха. Радостта на алпинистите е помрачена от трагичен инцидент при слизането им обратно. Групата поема по особено труден път и в един участък от него всички пропадат, въжето се къса и оцеляват само трима, включително и Уимпър. Тялото на единия от загиналите никога не било открито, а обвиненията, че въжето е било срязано нарочно, за да се спасят останалите остава без доказателства. Днес то се съхранява в „Музея на Матерхорн“ в Цермат, заедно с други вещи на първите храбреци, изкачили опасния връх.
През септември 1974 г. Матерхорн е покорен и от българите Христо Проданов, загинал на 22 април 1984 г. при слизане от Еверест и Трифон Джамбазов. Те поемат рисковата експедиция по северната стена, а през 1982 г. Николай Петков, Любомир Илиев и Иван Масларов са първите, изкачили я при зимни условия.
Независимо от множеството нещастни случаи Матерхорн привлича ежегодишно около 2000 души, желаещи да достигнат до най-високата му точка. Приблизително по 15 алпинисти загиват на година по склоновете на исполина, а през 2007 година той отнема и живота на трима млади български ентусиасти. В опита си да покорят северната стена на Матерхорн през зимата те пропадат в бездната от над 800 метра надморска височина. Целогодишно планински водачи повеждат нагоре по гиганта желаещите да стигнат до върха и макар, че Матерхорн е от средна категория (AD) увенчани с успех са само изключително опитни и добре подготвени планинари, които са започнали поне година и половина преди същинското изкачване с приготовленията.
Hobyto.com
