Комплексът представлява важен паметник на Ранносредновековната Българска култура от нейния християнски период (втора половина на 9 – средата на 11 век). На площ от над 20 дка., оградена и защитена с висока около 4 метра каменна стена със зъбери, тук се разполага тъй наречената Голяма базилика, Архиепископската резиденция. Първият български манастир.
Преди изграждането на базиликата на това място е съществувал Раннохристиянски комплекс – Мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-аязмо. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството (865 г.) Мартирият бил разрушен. В знак на тържеството на християнството в България княз Борис-Михаил станал ктитор на изградения на мястото на Мартирия нов храм.
Голямата базилика (1) била завършена около 875 година. Със своите внушителни размери (99/30 метра) и сложна структура, тя се нарежда сред най-големите катедрали в ранносредновековна Европа. В продължение на около 250 години изпълнява функциите едновременно на катедрален храм, княжеска, архиепископска и манастирска църква и е средище на духовно – религиозния живот в столицата Плиска и ранносредновековна България.
Архиепископската резиденция (2) се разполага в дворовете на север и на юг от храма. В северния двор е проучен жилищен дворец, на запад от него баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий (3). Тук вероятно са работили приетите през 886 година от княз Борис-Михаил ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плискавско-Преславската книжовна школа на славянски език.
