Отдавна искам да ви запозная с творчеството на една дама, чиито неща много харесвам. Нямам честа да се познавам лично с нея, но още преди да почна да правя моето сайтче, бях запленена от лекотата, с която общува виртуално със своята аудитория и от полезната информация, която публикува винаги, когато представя дадена рецепта. Пишейки за вас, винаги я взимам на ум за пример:) От снимките и презентациите й струи много нежност, човечност и любов към кулинарията и сладкарското изкуство и не само. Винаги можете да се порадвате на нейното творчество като посетите блогът й http://www.mycookingbookblog.com.
В този блог си бях харесала едни сладки, наречени кулуракя с бира (бисквитки или курабийки с бира от гръцки) и отдавна се канех да си ги направя, защото съм хапвала много често от тях в Гърция и ги обичах много, но тук у нас за съжаление не се продават. Много съм благодарна на Maria Miteva-Christou за споделената рецепта, без нея нямаше да мога да зарадвам отново вкусовите си рецептори с тези разкошотийки, които перфектно се съчетават с кафенцето за деня!
Тук идва ред и да ви разкажа колко странни и хубави неща могат да му се случат на човек, когато най-малко очаква. Не е задължително странното да е лошо, а когато е хубаво и ни се случи изненадващо, чувството е повече от красиво. Става дума за това, как един път в една от кулинарните фейсбук групи направих изказване за едни дървени форми (калъпи) за сладки, че бих била щастлива да притежавам една такава, но уви те бяха показани от приятелка в групата, като стари почти сто годишни уникати, наследени от нея, предавани от майка на дъщеря през поколенията, но в края на историята и аз се сдобих с такава форма:)
Бях потърсила разбира се в нета възможност да си закупя такава, макар и в по-модерен вариант, но не намерих никъде нищо. Ден, два след това обаче получих изненадващо съобщение от непозната за мен дама, която прочела коментарите ни и ми предлагаше да ми закупи такава при пътуването си на конференция в една от арабските страни.
Такова нещо за пръв път ми се случваше в живота!!!! Някой напълно непознат да си направи труда да ми предложи услуга, която по-късно се превърна в подарък, безкористно без да очаква от мен каквото и да било.
Получих не само формата обаче, а и една машинка за правене на фелафели и машинка за белене на цяла ябълка само с няколко завъртания на една ръчка. И до ден днешен, на мен не ми се е отдала възможността да върна жеста, но никога няма да забравя тази добрина, поднесена ми неочаквано и в момент, в който много ми се искаше да повярвам отново на хората. Спечелих си още един верен приятел, което е много повече от всичко материално на света, сродна душа, която да те изслушва, да те разбира и да ти симпатизира и помага!!!
Желая от сърце всекиму такъв дар!!!Ето какво ми подари тази невероятна жена:
БЛАГОДАРЯ ТИ ДЕНИ!!!
Сега идва ред и на най-смешното в моята история:) Веднага в главата ми, след като получих формата, се роди идеята как ще я приложа да направя тези вкусни бисквитки. Както ще видите обаче, една от съставките е бира, а друга е пресен портокалов сок и да събера тези двете съставки по едно и също време у дома се оказа направо невъзможно:) Единият път някой ще дойде на гости и ще ми изпият бирата с мъжа ми, другия път децата ще ми изядат портокалите и аз докато се наканя, накрая няма от какво да си направя сладките:)))) Скоро обаче, правих кекс с бира и понеже ми остана от нея веднага заформих измислена наполовина от мен рецепта, макар да нямах пак сока от портокали – нали поне едното пак бе на лице:)
Съветвам ви да направите тези по рецептата на Мария, но и моите не са за изхвърляне, което ще ви даде възможност да имате два вида сладки, само с две три леки промени:)
Грамажите на съставките са едно към едно за 1/2 от дозата за сладките на Мария, но портокаловият сок е заменен от мен с разбит с пасатора компот от праскови, настърганата портокалова кора с нарязани сушени портокалови корички, а сусама за овалване, при мен бе замесен направо в тестото. Хем е същото, хем не е, имате право на избор:)
И така нужни са ви: 165 мл. бира, 150 гр. захар, 165 мл. олио, 75 мл. пасиран компот от праскови, 75 мл. вода, шепа сушени портокалови корички, една ванилена захар, 2 ч.л сол напълно изравнени без връх, 2 бакпулвера, 250 гр. сусам и около килограм брашно за меко тесто
Стъпките от тук нататък, след като сте успели да съберете всичките съставки накуп са лесни:)))))
Изсипвате всичко в дълбока купа без брашното и бъркате с лъжица малко, докато се поразтвори захарта и се понапоят от течностите сухите портокалови корички. После започвате да прибавяте по малко от брашното, докато се оформи тесто, което да можете да месите на ръка и да оформите хубава голяма топка като моята:
Тестото е леко лепкаво, но не прибавяйте повече брашно, защото това ще влоши качеството на курабийките ви и няма да са леки и рохкави после. Оставете тестото да почива двайсетина минути и после от него си оформете курабийки в желаната от вас форма.
Аз разбира се използвах калъпчето от Дени, което по-скоро е подходящо за направата на маслени сладки, но мерака си е мерак, пък и така ми станаха еднакви. Вие можете да направите бастунчетата на Мария или да притиснете леко с чаша, чието дъно е леко набрашнено, оформени от тестото малки топчета и така асортито ще е пълно:) Децата най-много ще се радват на това, а и точно за бъдни вечер ще са спомогнали да се сложи още едно постно, но сладко ястие на трапезата за десерт:)
Наредете бисквитките върху хартия за печене и печете в предварително загрята фурна на 180 градуса само за 10-тина минути, не повече, колкото да придобият загар, защото после ще станат много твърди. След като извадите от фурната и изстинат съхранявайте в кутия, която се затваря плътно или в хартиен плик, за да им се радвате по-дълго.Като бройка на мен ми излязоха около 130 бр., които се събраха в една кутия като на следващата снимка.
От вън стават хрупкави, а от вътре са рохкави и мекички, попадне ли на зъбче пък портокалова коричка, вкусът веднага се променя, въобще фантазия:) На вкус не са много сладки, но докато сте изяли първата, това веднага ви стимулира да си вземете втора, защото са много леки за консумация и не на последно място постни, тъкмо за празниците:)
Ами това е, ето ги и опечени, преди да бъдат изядени:)
